— Искам да ви помоля за съвет и за едно сведение — започна Зайделман.
Комисарят направи учтиво подканящо движение с ръка.
— Моля, седнете!
Зайделман се настани на един стол, но в момента и сам не знаеше как да подеме разговора.
— Нима въпросът е толкова труден? За какво се отнася? — попита полицейският служител.
— За… за Горския призрак.
Зайделман изговори колебливо тези думи, но щом ги чу, изненаданият комисар веднага скочи на крака.
— Горския призрак ли? По дяволите!… Моля, говорете! И тогава Фриц Зайделман извади от джоба си писмото до Щраух и го подаде на комисаря. Той бързо прочете малкото редове. По лицето му се изписа голяма възбуда и напрегнатост. После хвърли на Фриц сериозен и изпитателен поглед и попита:
— Разбирате ли колко са важни тези редове, господин Зайделман?
— Подозирах и затова дойдох при вас.
— Много добре! А сега преди всичко един въпрос: как попадна това писмо във вашите ръце?
— Видях го в дома на моя приятел търговеца Щраух. Преди малко ми го показа. Веднага го посъветвах да предаде писмото на властите, но той имаше известни опасения и ми каза, че ако Горския призрак узнаел за оплакването му, животът му щял да бъде изложен на голяма опасност.
— Хмм… да… пак този страх пред загадъчния Горски призрак! Тъкмо това ни пречи толкова много! Именно хората, които биха могли да ни дадат твърде ценни сведения, се отказват да го сторят само защото се страхуват от отмъщението на престъпника. Но моля ви, обяснете ми съдържанието на това писмо. Все пак доста неща в него ми остават неясни.
Фриц Зайделман му разказа каквото сметна за необходимо.
— Познавате ли почерка? — попита го после полицейският служител.
— Преправен е. Но мисля, че това е почеркът на един от моите млади надомни работници.
— Какво? — попита комисарят, видимо разочарован. — Един от вашите работници да е Горския призрак? Искрено ви признавам, че съвсем иначе си представях тази тайнствена личност.
— О, този тип е достатъчно хитър, за да играе подобна роля!
— Хмм, един обикновен тъкач? Струва ми се почти невероятно.
— Защо? Въпросното лице се казва Едуард Хаузер и бездруго е заподозрян в контрабанда, макар че досега все още няма никакви доказателства срещу него.
— А каква репутация има семейството му? Майката и бащата свестни хора ли са?
— Преструват се на бедни, но нали ги знаете тези неща…
— Разполагате ли с други доказателства срещу този човек? Зайделман описа накратко случилото се след бала с маски, като, разбира се, скалъпи разказа си по изгоден за него начин. Накрая обясни, че след като Едуард Хаузер се разделил с момичето си, той успял да подслуша разговора му с един контрабандист.
— Не чух всичко, но все пак научих някои важни неща.
— Споменаха ли за някаква контрабанда?
— Да. Изглежда, другият беше от отвъдната страна на границата. Ако съм дочул правилно, той поръча пратка с дантели.
— И Хаузер съгласи ли се?
— Веднага!
Комисарят замълча и остана известно време потънал в мисли. Най-сетне каза:
— Де да можехме веднъж завинаги да сложим край на престъпленията на този негодник! Но сякаш дяволът ни се изпречва на пътя. Тези типове са неуловими!
— Е, в случая няма нищо по-лесно от това, господин комисар — увери го Зайделман. — Нали чух за какъв час се уговориха двамата. А знам и мястото, където Хаузер ще скрие дантелите. След смрачаване се кани да тръгне за Фьоренщег.
— За Фьоренщег ли? Та това е на пътя от Хоентал за Брайтенау, който минава през планините. Разбира се, ако съм правилно осведомен.
— Да, така е. Самият Фьоренщег представлява един дървен мост, който минава над горския поток.
— Знам го. Веднъж там вече издирвахме както контрабандисти, така и самия Горски призрак. Там ли ще чакат Хаузер?
— Не. Той ще занесе дантелите близо до Брайтенау. Изглежда, спомена настъпването на тъмнината и Фьоренщег само за да им даде по-определена представа както за пътя, по който ще мине, тъй и за времето, когато ще пристигне. Има намерение да зашие дантелите под хастара на палтото си. Другият контрабандист му напомни да бъде предпазлив, но той се изсмя и каза, че на никого нямало да хрумне да търси под подплатата.
Полицейският чиновник беше направо въодушевен от току-що чутото. Той се разходи няколко пъти нагоре-надолу из стаята, а после спря съвсем близо пред Зайделман и му каза:
— Вие оказахте на властите голяма услуга. Най-после нещо реално и конкретно! Сега ще затегнем примката. Ще сложим край на престъпленията на Горския призрак. Искам да заловя Хаузер още днес.