— Не — каза той, — това няма нищо общо с непознатия. Впрочем… аз му признах, че съм разговарял с теб за него. Тогава той много ми се разсърди. Затова бъди тъй добра и не издавай никому тайната ми! Иначе мога да имам големи неприятности.
— Не съм такава бъбрица — отвърна му Енгелхен отново с предишния си наперен тон, с който до неотдавна понякога си беше служила в разговорите си с Едуард. Но после сякаш размисли и с топъл глас му каза: — Върви, любими, и нека Бог те закриля! Пази се в тъмната гора от Горския призрак!
Едуард само кимна и й стисна ръката.
— Ще те чакам — продължи тя, — дори и да стане късно. Тази вечер ще трябва пак да си поговорим. Толкова се страхувам! Имам някакво неясно предчувствие, че ще ни сполети нещастие.
— Недей да говориш така, Енгелхен! — махна с ръка той. — Щастието , щастието ще ни споходи!
— Дано!… И така, ще те чакам. Все ще се намери някакъв повод, за да изляза към девет часа още веднъж от къщи. Ще дойда при вашата задна врата.
— Много мило. Радвам се за тази вечер. А сега довиждане!
— Довиждане!
Още една бегла целувка и двамата се разделиха.
Най-напред Едуард се прибра у дома, за да предупреди родителите си, че привечер трябва да отиде в Брайтенау. Но всичко друго премълча, както му повеляваше дългът.
Баща му замислено поклати глава и каза:
— Около тебе има вече само тайни. Това никак не ми харесва.
— Не се тревожи! — успокои го синът му. — Заловил съм се със законна и честна работа.
— Вярвам ти, Едуард, но се каниш през нощта да прекосиш и гората, и границата. Не забравяй Горския призрак! Колко лесно може да ти се случи нещо лошо. А после ние ще стоим тук съвсем безпомощни, защото не знаем нито къде ходиш, нито какво правиш.
— Нищо лошо няма да ми се случи, тате, а ако имате нужда от помощ или съвет, докато ме няма, идете при лесничея! Той е умен човек и винаги е готов да помогне. Нали вече ни го доказа. Струва ми се, че ме обича. По всяко време можете да се обърнете към него. Впрочем, той знае всичко и за Моя покровител, за когото нямам право да ти казвам нищо повече.
Едуард изрече тези думи, преследвайки една добре обмислена цел. Вярно, за предстоящото си нощно приключение не се тревожеше особено много, но се съобразяваше, а и нямаше как да не се съобразява с възможността все пак да се случи някой неприятен инцидент. Ами тогава? Действително родителите му нямаше да имат никаква представа какво да правят, ако синът им не се върне през цялата нощ. Или пък, ако не му се случи нещо непредвидено днес, още следващият ден можеше да му донесе някоя беда. Та нали Едуард беше на служба при детектива, който си беше поставил за цел да залови Горския призрак. Това едва ли щеше да мине без никакви опасности и схватки. И за подобни случаи Едуард трябваше да вземе предохранителни мерки.
Ала в момента не беше възможно да каже на баща си: ако някой път ви се наложи, ако не знаете как да постъпите или ако бъда заловен или ранен от хората на Горския призрак, да не говорим за по-лошия случай, тогава идете в лесничейството! Там живее братовчедът на лесничея Арнд, моят покровител и поръчител! Той е таен полицай. Има големи връзки и много пари. В никакъв случай няма да ви изостави в беда… Не, не биваше така открито да им казва тези неща. Така щеше да наруши дълга си.
Следователно най-умното беше да накара баща си да потърси лесничея. А после в случай на нужда Вундерлих щеше да го свърже с Арнд. Ето защо от предпазливост Едуард реши малко преди да се впусне в нощното си приключение, да уведоми съвсем накратко лесничея за намеренията си. Това нямаше да е против волята на неговия непознат поръчител от града, защото щеше да го направи, без да размени нито една дума с Арнд в лесничейството. По какъв начин щеше да стане това, щеше да определи даденият момент.
Така изминаха часовете до настъпването на тъмнината. Едуард ги прекара в мъчително нетърпение. Напрежението, предхождащо всяко предварително познато приключение, го притискаше и душеше като някакъв кошмар. Но най-сетне дойде време за тръгване.
Той се сбогува с родителите си и излезе навън, но не пое веднага в посока към Фьоренщег, а най-напред се отправи към лесничейството. За щастие, поне Едуард си мислеше така, там завари само стария Вундерлих.
— Господин братовчедът излезе — извести му лесничеят. — Вероятно него търсиш. Съжалявам. Ще трябва пак да дойдеш, момчето ми.
— Не е необходимо, господин лесничей — заяви Едуард, който се зарадва, че всичко се нарежда според неговото желание. — Само на вас имам да казвам нещо.
— Някаква вест ли ми носиш? От кого?
— Не ме разбрахте правилно. Аз искам да ви съобщя нещо.