— Боже милостиви! — извика Едуард.
— Виждаш ли как се изплаши? Сигурно ще открием нови доказателства за вината ти. Признаваш ли се за виновен?
— Не. Изплаших се само защото помислих за родителите си. Смилете се над тези стари хора! Видят ли, че съм задържан, това може да ги вкара в гроба!
— Вината ще е твоя, Хаузер! Също и страданията на клетите ти родители ще тежат на твоята съвест. Но аз не съм чудовище и ще ги подготвя, преди да те въведем при тях… А сега да тръгваме!
Мъжете поеха на път в колона. Неколцина поизостанаха, за да водят конете на отряда. На Едуард се стори, че измина цяла вечност, докато прекосят гората и минат през полето, но всъщност те се приближаваха към целта си твърде бързо.
Родителите му, клетите му родители!
Комисарят го накара да му покаже тяхната къщичка, а после избърза напред. Когато влезе в тясното коридорче, вътре във всекидневната хората тъкмо бяха седнали да вечерят и старият Хаузер казваше на глас молитвата преди ядене.
Полицейският чиновник се поколеба, заслушан към звуците, идващи иззад тънката врата на стаята. Молитвата на тъкача идваше явно от глъбините на едно вярващо сърце. Комисарят съвсем ясно усети това и бе обзет от странно чувство. Та нима Горския призрак бе роден в един дом, където очевидно цареше искрена набожност? Но той си наложи да потисне тези мисли, почука на вратата и влезе вътре. Поздрави любезно с „добър вечер“ и се приближи до масата, около която бяха насядали обитателите на малката къща. Възрастните родители на Едуард учтиво се изправиха на крака.
— Аз съм комисар от криминалната полиция и идвам по служба — каза им той, като в същото време ги погледна остро и изпитателно, за да види какво впечатление ще им направят думите му.
— За какво става въпрос? — попита старият Хаузер най-спокойно. — Да не би да ни търсите като свидетели за нещо?
— Не, касае се за самите вас.
— За… нас?!
Комисарят не сваляше поглед от лицата на двамата.
— Занимавате се с контрабанда!
От уплаха госпожа Хаузер пребледня като прясно варосана стена. Ала мъжът й само се усмихна и поклати глава.
— Не се плаши, жено! Кой знае на чии глупави приказки дължим сега тези неприятности. Но съвестта ни е чиста. Какво лошо може да ни се случи тогава?
— О, това съвсем не са празни приказки, господин Хаузер! — заяви комисарят. — Синът ви е контрабандист!
— Моят Едуард? Гарантирам за него тъй, както и за самия себе си.
— Не се изхвърляйте толкоз много! Къде е той сега?
— Тръгна за Брайтенау.
— Какво ще прави там?
— Има да изпълнява някаква поръчка.
— Което ще рече, че има да пренася някаква контрабандна стока. По пътя са го спипали.
— Как така са го спипали? Но не е контрабандирал нищо, нали?
— Напротив!
Старият Хаузер все още продължаваше да се усмихва.
— Господине, не знам защо ми разказвате всичко това. Очевидно става въпрос или за някаква грешка, или за объркване на хора, или пък е просто лоша шега.
— Заблуждавате се. Всичко е истина, горчива истина. У вашия син са намерили дори и контрабандна стока.
— Жено, вярваш ли го? — най-спокойно попита старият Хаузер.
Госпожа Хаузер само поклати глава.
— И аз не го вярвам. Нашето момче има чисти ръце. Той не е престъпник. Впрочем — тези думи бяха изречени със странен поглед, хвърлен скришом към комисаря, — какво са намерили у момчето, господин комисар?
— Скъпи дантели. Скрити под хастара на палтото. С разтреперани ръце жената посегна към облегалото на един стол, за да се подпре на него. Тя раздвижи устни, но от устата й не се чу никакъв звук. А пък старият тъкач поклати глава като човек, който със силно развития си трезв ум размисля над нещо невъзможно и просто не може да го проумее.
— Дантели! — бавно каза той, сякаш претегляше всяка сричка. — Сега разбирам. Отвъд границата ги облагат с високо мито. Но цялата работа не е вярна, не може да е вярна. Нашето момче не се занимава с такива щуротии.
Комисарят не го прекъсна. Той спокойно изчакваше. Най-сетне патилият и препатил Хаузер сякаш изведнъж се стегна, изпъчи гърди и твърдо погледна полицейския служител в очите.
— И сега какво, господин комисар, значи сте арестували нашия Едуард, така ли?
— Да, той чака отвън.
— Горкото момче!
— Налага се да претърсим къщата — продължи комисарят с по-строг тон. — Исках само преди това малко да ви подготвя, за да не се изплашите чак толкоз много.