Госпожа Хаузер извика и скри лице в престилката си. Старият Хаузер остана видимо спокоен, ала дишаше тежко.
— Да се изплашим ли?… Да, да… благодаря ви, господине, че се съобразявате с нас! Спокойно можете да доведете Едуард! Повярвайте ми, господине, той е толкова невинен, колкото вие и аз!
— Действително ли сте толкова сигурен?
— Да, господине. И ако въпреки всичко се лъжа, то поне ще го накарам чистосърдечно да си признае всичко. Мен ще ме послуша. Можете да разчитате на това.
Докато Едуард стоеше пред къщата заедно с охраната си и Фриц Зайделман, почувства горе в ръката си силна режеща болка и същевременно усети как по дланите на скованите му ръце започнаха да се стичат някакви капки.
„Сигурно съм ранен“ — помисли си той. Но скоро забрави раната си, защото тук-там иззад оградите взеха да надничат зяпачи и за застаналия под охрана младеж всяка минута се превърна в адска мъка.
Ето че в този момент на прозореца се появи комисарят и нареди да вкарат вътре арестувания. Двама граничари отведоха Едуард в стаята. Зайделман ги последва. Тук той нямаше повече никаква работа, но тъй като никой не му попречи, позволи си и това огромно удоволствие. Другите останаха в коридора.
— Мили Боже! — извика госпожа Хаузер, щом видя сина си. — Но ти кървиш!
Тя понечи да се втурне към него, ала мъжът й я спря.
— Остави, жено! По-добре е тялото му да е ранено, отколкото душата. Едуард, ела при мен!
Тези думи бяха казани прямо и строго, както си беше в характера на малко флегматичния чистосърдечен и почтен планинец. Това също не убегна от вниманието на комисаря, но на първо време реши да не се намесва. Синът и охраната му се приближиха до бащата.
— Истина ли е, че се занимаваш с контрабанда?
— Не!
— Но у теб са намерили дантели. — Той вдигна ръка като за клетва. — Едуард, пред Бога, който всичко вижда и прощава, отговори ми! Откъде взе дантелите?
— Не знаех нищо за тях. Те бяха под хастара на палтото ми. Самият аз не мога да си обясня как са попаднали там. Изглежда, баща му искаше да го прониже с поглед.
— Вярваш ли му, жено?
— Да — едва промълви тя, — той е мое момче и…
— Добре — прекъсна я тъкачът. — И аз вярвам, че е невинен. Господин комисар, цялата работа трябва да има някакво друго обяснение. Като арестувате сина ми така безцеремонно, може би извършвате едно далеч по-голямо престъпление от контрабандата на стоки. Но Бог ще отреди виновникът да бъде открит.
— Само гледайте да не го изкарате вода-ненапита! — подвикна в същия миг Фриц Зайделман откъм вратата. — Та нали в онова писмо сам се е подписал като Горския призрак.
Старият Хаузер едва сега забеляза Зайделман.
— А-а, и вие ли сте тук? Сигурно вие сте направили донесението, нали?
— Това не ви засяга! Но е така. Изобщо не го отричам. В борбата срещу Горския призрак всеки трябва да изпълни дълга си.
— Е, в изпълнението на дълга вие наистина сте образец за подражание — подигра го старият тъкач с горчива ирония, а после отново се обърна към Едуард: — Каква е тази работа с писмото, Едуард? Вярно ли е?
— Да, тате — кимна синът и накратко разказа защо и как му беше хрумнала идеята да изпрати писмото на Щраух и да го подпише с името на Горския призрак.
Бащата стоеше и със сбърчено чело мълчаливо слушаше тази изповед. В очите на майката се четеше нескрит ужас. Без някой да им обръща внимание, по-малките братчета и сестричета на Едуард заедно с децата на Байерови се притискаха в един от ъглите на стаята като стадо изплашени животни.
Погледът на комисаря изпитателно шареше между сина и бащата. У него постепенно се затвърждаваше впечатлението, че безспорно Хаузерови бяха почтени хора. Бащата възпитаваше децата си доста строго. А такъв семеен живот не дава никаква почва за покълването на престъпни инстинкти. Това бе добре известно на опитния криминален служител и той не се поколеба да вземе под внимание това обстоятелство при направените от него изводи.
Ето че Едуард свърши своя разказ. Най-сериозно и открито старият Хаузер го смъмри за лекомислието му, а после се обърна към комисаря:
— Както виждате — каза той, — момчето е постъпило необмислено и заслужава да изпита на гърба си последиците от своето поведение. Това ще му бъде обеца на ухото за бъдеще. Ала всичко туй далеч не означава, че е престъпник. Въпросът с дантелите ще се изясни, тук в дома ни няма да намерите никаква контрабандна стока, както и изобщо нищо друго, което да уличи Едуард в нарушаване на закона. Търсете! Ние можем съвсем спокойно да изчакаме резултата.
Комисарят даде заповед на хората си да започнат обиска. В това време никой не биваше да напуска стаята. Докато чакаха, Хаузерови впериха погледи навън в нощната тъмнина и затова забелязаха как отсреща в дома на Хофманови се отвори входната врата и светъл лъч прониза мрака. На светлината те видяха Енгелхен, която, явно объркана и възбудена, се втурна на улицата. Веднага след това в коридора се разнесе шум и в стаята влезе Ангелика. Тя беше много разстроена и неудържимо хълцаше. Току-що бе имала твърде неприятна разправия с баща си, който пак се беше опитал да я принуди да приеме предлаганата й служба у Зайделманови. Но дъщерята се беше възпротивила и баща й изпадна в безумен гняв.