Със силен глас комисарят се опита да въдвори ред и спокойствие. Първият му въпрос бе отправен към граничаря, който се занимаваше със Зайделман.
— Как е? Мъртъв ли е, или е само ранен?
С носната си кърпа граничарят се мъчеше да спре една доста силна струйка кръв, която се стичаше по главата на Зайделман.
— Нямаме основание за безпокойство! — каза той. — Само е в безсъзнание. Изглежда е паднал повече от уплаха. Тук на лявото му слепоочие има раничка от сачма.
— Сачма ли? Аха, сетих се! При преследването на контрабандисти сачмите често са по-ефикасни от куршумите. Но как можа пушката да гръмне тъй бързо и лесно?
— Пушката е моя, господин комисар. При Фьоренщег стрелях с нея, а после трескаво я заредих, но вероятно след това не съм сложил предпазителя както трябва.
— Ще има мъмрене, драги. Необезопасени оръжия — нали знаете! Я сега да видим как е раната!
Зайделман наистина само бе припаднал. Скоро спряха кръвотечението. После по заповед на комисаря един от полицаите превърза криво-ляво челото му, след което Зайделман бързо дойде на себе си. Най-напред посегна към раненото място.
— Господин комисар — разярено викна той, — вие сте ми свидетел, че тази фуста стреля по мен!
— Така е, господин Зайделман.
— Само ме рани, но можеше и да ме убие. Моля ви да изпълните дълга си и да арестувате тази престъпничка!
Полицейският служител пренебрежително махна с ръка.
— По-спокойно, по-спокойно, господин Зайделман! Много добре съм запознат със служебния правилник и ще действам както ми повелява дългът.
— А аз ще…
— Сега вие ще си отидете у дома и ще се погрижите за раната си — решително го прекъсна комисарят.
— Охо, искате да ме отпратите?
— Моля ви да изпълните указанията ми. Трябва да се съобразявате с вашето нараняване. Освен това присъствието ви тук излишно усложнява положението и много лесно би могло да се стигне до нови инциденти.
— Това е вече прекалено!
— Не, това са само разумни предпазни мерки.
— Но нали тук ще се нуждаете от показанията ми!
— Тук не. Това ще стане по-късно. Моля ви, господин Зайделман, не усложнявайте излишно изпълнението на служебните ми задължения и се подчинете! Бъдете сигурен, че ще изпълня дълга си и без да присъствате. Щом ми потрябвате, ще ви извикам да дойдете в службата ми.
С недоволна физиономия Фриц Зайделман му обърна гръб и изчезна. Малко след това Ангелика отвори очи и учудено се огледа наоколо. Лека-полека в съзнанието й се върна споменът за случилото се.
— Едуард — прошепна тя, — наистина ли стрелях?
— Да, Енгелхен. Пушката внезапно гръмна. Ужасена, тя извърна глава настрани, за да потърси с поглед Зайделман. Тъй като не го забеляза, бързо скочи на крака.
— Отнесли са го вече! Застреляла съм го!
— Не, не! — Едуард побърза да успокои ужасеното момиче. — Само челото му е леко одраскано, иначе му няма нищо. Отиде си у дома. Господин комисарят нареди така, за да не стане и друго нещастие.
— Слава Богу! Толкова се бях озлобила, че не знаех какво върша. Изобщо не исках да стрелям, а само да го прогоня да си отиде.
Момичето се отпусна на един стол и започна горчиво да плаче. Госпожа Хаузер я прегърна с едната си ръка.
— Недей, детето ми, успокой се! Нашият Господ Бог ще изведе всичко до добър край.
Мълчаливо, но с голямо внимание комисарят следеше цялата сцена. В този момент той се намеси:
— Да се надяваме, госпожо Хаузер. Както изглежда, младият Зайделман е настроен доста враждебно към вас, а?
— Господине — обади се старият Хаузер, — не обичам да говоря лошо за другите хора, но в този случай мълчанието би било равно на глупост. И двамата Зайделманови, баща и син, превръщат живота ни в ад, където и както могат.
— И защо е тази вражда и омраза?
— Заради нея!
При тези думи той посочи към Енгелхен и накратко разказа всичко случило се през последно време между Зайделман, Ангелика и Едуард.
За една-две минути полицейският служител потъна в размисъл. После рязко вдигна глава и ни в клин, ни в ръкав, попита Едуард:
— След като се приберете вечерта, къде закачате палтото си?
— Обикновено го събличам тук, в тази стая, а и тук го оставям.
— През нощта заключвате ли добре къщата си?
— Господин комисар — подхвърли старият Хаузер, — ние сме бедни хора. Че кой ли ще дойде да ни вземе нещо? Къщите на всички тъкачи в планината са направени така, че човек по всяко време може да влезе в тях поне през задната врата.
— И през нощта ли?
— Нали ви казах — по всяко време.
— Тъй, тъй! Хмм! Я малко да поогледам тази задна врата. Комисарят незабавно премина от думи към действие. А когато по-късно пак влезе във всекидневната, неговите хора, завършили току-що обиска на къщата, му доложиха, че не са открили абсолютно нищо, което да ги наведе на мисълта за контрабанда.