Изглежда, полицейският служител не беше и очаквал друг резултат и посрещна въпросното съобщение с явно задоволство. Той направи знак на хората си да излязат от стаята, след което се обърна към Едуард:
— Хаузер, ще ви призная, че през последните петнайсетина минути мнението ми за вас доста се подобри, но въпреки това ще трябва да се придържам към разпоредбите на закона.
— Ще ме отведете в града, така ли?
— Да, временно. Докато се изясни откъде са се взели дантелите във вашето палто.
— Господи! Ами че тогава навярно вечно ще си остана в ареста.
— Надявам се да не стане така, Хаузер. Имам известно предчувствие, че скоро ще бъде хвърлена светлина върху тази мистерия. Онова, което все още не мога да си обясня, е вашият опит за бягство в гората. Единствено на него трябва да се сърдите, че все още няма да ви сваля белезниците.
— Но няма ли да разрешите поне да се погрижат за раната ми?
— Добре. Имаме време за това.
Ангелика веднага се накани да се заеме с тази работа, обаче комисарят я възпря.
— Госпожице Хофман, оставете на майката да се погрижи за него!
— Защо?
— Така повелява дългът ми, госпожице.
Разколебана, Енгелхен го погледна въпросително.
— Вие стреляхте по човек — обясни й полицейският служител.
— Но аз съвсем не исках! — повторно увери момичето. — Но този… ах, исках само да го изгоня! Пушката сама…
— Е, пушката не гръмна съвсем сама, госпожице. Сигурно сте закачили с пръст спусъка й. Та нали самият аз бях свидетел на случилото се.
— Но нали хората няма да си помислят, че действително съм искала да го убия? Та аз никога не съм държала в ръцете си оръжие!
— Но безмилостният закон, госпожице, изисква да се изяснят всички обстоятелства около този инцидент, а за тази цел най-вече е необходимо вашето присъствие.
— Разбира се, че ще дойда веднага щом ме повикате. За комисаря беше важно възможно по-предпазливо и внимателно да обясни на момичето необходимостта и от нейното задържане. Той вдигна вежди и се изкашля.
— Хмм! Ами ако веднага ви повикам? — попита той най-сетне.
— Сега веднага? През нощта?
— Да.
— О, мили Боже! Та това ще е арестуване!
— Ами да, щом така искате да го наречете.
— Но защо? Няма да взема да ви избягам я!
— Вярвам ви — комисарят реши, че е време да започне да се изразява по-ясно, — а и от ваша страна не би било много разумно да се опитате да го направите. Но не бива да забравяте, че Фриц Зайделман ще направи оплакване срещу вас и…
— Оплакване ли?
— Разбира се, може би ще ви обвини в опит за убийство или най-малкото в телесна повреда, нанесена по невнимание. Ето защо ще е по-добре да се доверите на моята закрила. Наистина ви мисля само доброто.
Тази утеха обаче остана без какъвто и да било резултат. За малко Енгелхен пак щеше да припадне.
— О, Боже, о. Боже! Арестувана! — простена тя. Но после изведнъж я осени една друга мисъл. Тя вдигна очи и пристъпи към Едуард, който беше като онемял пред нейната мъка и ридания.
— Ти и аз — каза му тихо тя, — струва ми се, че така е добре. Нека вървим заедно.
Той я погледна с блеснали очи, от които се излъчваше благодарност.
— Енгелхен!
Това беше, макар и потиснат, но ликуващ вик. Тя му отвърна с нежен поглед.
— Заедно ще отидем в затвора — продължи тя и макар да беше странно, в думите й нямаше никаква горчивина. — И бездруго не мога повече да живея при баща си. Хайде, ела!
Но тук се намеси комисарят, който внимателно беше следил този толкова необикновен любовен шепот.
— Не бързайте толкова, госпожице Хофман! Все пак налага се още веднъж да отидете до дома си.
— Защо? Изобщо нямам такова желание.
— Все едно, просто трябва. Ще ви придружа и поне накратко ще уведомя родителите ви. Междувременно ще съберете и ще опаковате най-необходимите дрехи, малко бельо, както и различни дреболии, без които не може да се стои в предварителния арест.
Той остави Едуард под надзора на своите хора, нареди да осигурят кола за двамата задържани и едва тогава заедно с Енгелхен се запъти насреща към дома на Хофманови.
Междувременно из съседските къщи се беше разнесла мълвата, че са докарали в селото Едуард Хаузер под охрана. Любопитни зяпачи се бяха стекли набързо. И когато се появи Фриц Зайделман, лично от него научиха с подробности какво се беше случило. Със светкавична бързина сред хората се разнесе вестта, че Едуард Хаузер бил заловен в момент на контрабанда и в негово лице бил разкрит самият Горски призрак. Вече се разказваше и обсъждаше също и новината, че Ангелика Хофман била стреляла по Зайделман и го била ранила. А току-що бяха измъкнали от жилището му и бащата на Ангелика и направо на улицата се нахвърлиха върху него със страшната вест. Тъкмо в този миг се появи комисарят заедно с Енгелхен. С няколко остри и груби думи той разгони тълпата и направи знак на стария Хофман да го последва.