— Бре, да се не види! — учуди се лесничеят. — Това се казва бърза намеса!
Госпожа Вундерлих също кимна, сякаш искаше да каже: виждаш ли, старче! Още от самото начало имах пълно доверие в нашия братовчед! А Арнд се усмихна.
— Сега доволен ли сте поне мъничко от мен, господин лесничей?
Междувременно старият отново бе запалил лулата си и пафкаше гъсти облаци дим пред себе си. Това показваше, че донякъде се беше успокоил и омилостивил. Но все пак не мина без още малко да помърмори.
— Хмм — обади се той, — току-що обещахте твърде много. А ще можете ли да изпълните всичко?
— Ще видим — гласеше краткият отговор.
— А не може ли да научим някои подробности? Какво казаха Хаузерови? Как се е случило всичко това? Един от горските работници ни донесе тази лоша вест от селото. Едуард се бил занимавал с контрабанда. Естествено това е чиста глупост. А Енгелхен била стреляла по Фриц Зайделман. Невероятни истории, направо невероятни!
Най-после Арнд благоволи да се откаже от високомерната си дискретност и да разкаже някои подробности на лесничея и жена му. При това той прояви голяма предпазливост, като много внимаваше да не каже и една излишна дума. Ето защо накрая слушателите му имаха още доста въпроси, на които Арнд по свое усмотрение отчасти отговори, но отчасти и подмина.
В последна сметка лесничеят се опита да изкопчи от „господин братовчеда си“ как всъщност смята да спаси Едуард и Ангелика от ареста. Обаче в този случай Арнд изведнъж стана твърде пестелив на думи.
— Утре или вдругиден сами ще видите всичко — каза той.
— Какво? — възкликна Вундерлих и отново се навъси. — Утре? Вдругиден? По дяволите, да не ни смятате за глупаци? Първо заявявате най-решително, че никак нямало да ви е трудно да измъкнете и двамата, а пък после…
— … после ви обещавам, че още в най-близките дни ще станете свидетел на освобождаването им. Нима има някакво противоречие в думите ми?
— Може да има, може и да няма! — промърмори Вундерлих. — Но аз искам да чуя как ще стане всичко това. Не ми се ще толкоз дълго да се пека на шиш.
— Съжалявам, но в такъв случай не мога да ви помогна.
Драги Вундерлих, не знаете ли, че понякога мъжът трябва да мълчи като гроб?
— А-а! Туй значи имате предвид! Същото каза и Едуард преди няколко часа! И той се държа също така тайнствено и малко по-късно се насади на пачи яйца.
— На мен няма да ми се случи. Тържествено ви обещавам. Утре още в ранни зори ще отпътувам за окръжния град…
— Ще отпътувам, ще отпътувам! А с какво? Да не би с някоя шейна с кучешки впряг?
— Не, драги мой, а с истинска шейна с кон, която вие ще ми набавите навреме. В Хоентал все ще се намери поне една шейна. Самият аз няма как да отида там да разпитвам хората, защото не искам да се набивам на очи. Трябва да съм предпазлив.
— Тъй, тъй! Значи все пак имате нужда от стария Вундерлих. Е, ще се обърна към един мой познат от селото и ще го попитам дали ще се съгласи утре да ви откара до града.
— Само така!
— Но преди това не бива нищо да узная, тъй ли?
— Не. Но пък ще преживеете много интересни неща — утре и вдругиден. Съгласен ли сте, господин братовчеде?
Мърморейки, лесничеят стисна протегнатата десница на детектива. Почувства се победен и сложи оръжие, а неговата Бербхен само се усмихваше на чудатите приумици на своя строг съпруг.
Тринадесета глава
Лесничеят Вундерлих в акция
На следващото утро Вундерлих отрано беше на крак. Според принципа отвръщай на любовта с любов или пък едната ръка мие другата, братовчедът Арнд още през нощта му беше помогнал да направи сметките си с дървения материал, които след привличането на една толкова прилежна и способна работна сила бяха приключени изненадващо бързо. Лесничеят имаше чувството, че му падна огромен камък от сърцето. Киселото му настроение се беше изпарило изцяло и когато се оттегли в спалнята си със своята Бербхен, той отново нарече Арнд много умна глава и изключително полезен човек.
В резултат на всичко това още в ранни зори той с двойно по-голямо желание пое по пътя за Хоентал и успя да придума своя познат от селото незабавно да нареди да впрегнат шейната. Обясни му, че неговият братовчед, който му бил дошъл на гости, имал много важна работа в града, а и той, лесничеят, също Трябвало служебно да прескочи дотам, тъй че щели да пътуват заедно. А да тръгнеш пеша през този сняг и при лошите зимни пътища, било крайно неприятно и неудобно.
Докато Кристиян, ратаят на неговия познат, по заповед на господаря си впрягаше конете, Вундерлих настоя пред жената да сгорещи две големи грейки и да ги сложи в шейната при краката им. В лесничейството ги очакваха вече приготвени одеялата. И така пътуването можеше да започне.