Когато най-сетне успя да отговори, думите му действително нямаше да прозвучат добре сред римляни, но се оказаха напълно подходящи за сегашната компания:
— Не мога да отговоря на въпроса ти, господарке Майри, но що се отнася до дрехите, прилягат ми добре, а пък и на теб май ти харесва как съм ги изпълнил.
Кинрик зарева от смях, а към него се присъединиха и всички останали. Дори въздържаната Рейс се поусмихна, но лицето й веднага се изпъна — като че ли се сети за нещо, което Майри не знаеше. За миг на Гай му се стори, че тя се насилва да запази привидно доброто си настроение. После Рейс се обърна към Арданос:
— Татко, ще послушаме ли малко музика?
Арданос взе арфата и отправи проницателния си взор към Гай. Младият човек изведнъж изпита дълбокото убеждение, че бардът отлично знае кой и какъв е той всъщност. Но как би могъл? Действително, Гай бе наследил тъмната коса на баща си, но и силурите, както и някои други племена от южното и западното крайбрежие, бяха известни с тъмните си, къдрави коси. Можеше да се закълне, че никога преди не е виждал стария човек. Каза си, че си внушава глупости — възможно бе упоритото взиране на стареца да се дължи на обикновено късогледство.
Старият друид прекара пръсти по струните на арфата, изсвири един-два акорда и пак я остави.
— Нямам настроение за песни — каза той и хвърли поглед към едно от двете русокоси момичета. — Диеда, дете мое, ще ни попееш ли ти?
Две трапчинки се появиха на бузите на Ейлан и тя каза с усмивка:
— Винаги съм на твоите услуги, дядо, но ти не държиш да пея аз, нали?
Арданос се засмя примирено.
— Ето на, пак ви обърках. Ти ли си, Ейлан? Кълна се, че двете с Диеда умишлено ме разигравате. Пък и кой ли би могъл да ви различи, докато не проговорите!
Рейс се обади кротко:
— Струва ми се, че не са чак толкова еднакви, татко. Разбира се, едната ми е сестра, а другата — дъщеря, но наистина ми изглеждат доста различни. Сигурно просто вече недовиждаш.
— Нищо подобно. Винаги ги бъркам, докато не започнат да пеят — настоя бардът. — Тогава вече никой не би могъл да ги обърка.
Ейлан заяви:
— Няма защо да правиш такива кисели физиономии, дядо. Мен никой не ме обучавал за бард!
После всички замълчаха и в тишината Диеда запя:
Докато Диеда пееше, Рейс направи знак на Майри да дойде при нея и каза тихо:
— Римляните отведоха ли и някой друг освен мъжа на млекарката?
— Не знам, майко. Родри ги сподири веднага и не успях да го попитам — поклати глава младата жена. — Каза само, че са ги подкарали на север.
— Този дебел шопар Карадак! Всъщност трябваше да кажа Клотин — нали така са го кръстили римляните! — избухна Кинрик. — Ако проклетата стара дървеница беше останала с нас, римляните никога не биха посмели да пращат легиони в тази част на страната — но докато всички се отмятат и тръгват или с римляните, или с племената от Каледония…
— Тихо! — сопна се Диеда, която бе спряла да пее. — От много дрънкане ще подберат и теб на север…
Рейс се намеси с мекия си глас:
— Тихо, деца, това са наши семейни работи и не интересуват госта ни.
Но Гай много добре разбра смисъла на думите й: „Не е разумно да говорите така, докато в дома ни има чужд човек“. Арданос каза спокойно:
— По нашите земи от години не е имало толкова малко размирици. Римляните мислят, че сме се преклонили и че сме се превърнали в стадо, което става само за доене. Но сега най-добрата част от войската им замина на север, защото се опитват да подчинят и новантите — и при нас техният ред започва да отслабва.
— Такъв ред можем изобщо да си спестим — започна рязко Кинрик, но Арданос го изгледа остро и той млъкна.
Гай се понаведе напред, към огъня. Беше убеден, че ще е най-добре да си мълчи, но не можа да надвие любопитството си.
— Наскоро бях в Дева — поде той бавно. — Там се говореше, че императорът щял да повика Агрикола обратно от Алба, независимо от победите му. Казват, че нямало никаква изгода в това да изразходваш жива сила и провизии, само за да задържиш такава неплодородна пустош.