— За мен ще бъде чест — отвърна той след кратко мълчание и си каза, че също като решението, което взе след Монс Граупиус, тези думи ще променят живота му оттук нататък.
24
Жриците посрещаха новата луна в свещената горичка зад Горския храм. Това бе ритуал, който не бе създаден от мъже и не бе предназначен за мъжки очи. Кайлеан наблюдаваше внимателно как момичетата се нареждат в кръг и се чувстваше малко като квачка, която брои пилетата си — или, каза си тя, загледана в облените им от лунната светлина бели дрехи, те приличаха по-скоро на млади лебеди.
Когато кръгът се затвори, за миг се възцари мълчание. Кайлеан пристъпи напред, за да заеме мястото си при каменния олтар. Диеда стоеше от лявата й страна, Миелин — от дясната — на нейното обичайно място. Но тази вечер Ейлан беше болна и Кайлеан трябваше да я замести. Стори й се странно, че стои тук. Още по-странно бе това, че не чувстваше познатата енергия на младата жена до нея, която обикновено уравновесяваше нейната.
Диеда вдигна ръка и в нощта се понесе шум на сребърни звънчета.
— Привет на теб, нова луна, привет, бисер на добротата… — пееха момичетата. Всички те бяха дошли в Горския храм, след като Ейлан стана Велика жрица. Последните новодошли бяха привлечени от славата на Диеда като изключителна музикантка и певица. Плановете на Арданос да въведе и двете момичета във Вернеметон се увенчаха с по-голям успех, отколкото някой би могъл да очаква. Кайлеан се заслуша в чистите гласове, понесли се в приветствения химн към небесата, и въздъхна доволно.
При всеки стих момичетата се покланяха, а после издигаха ръце към небето. Очите на всички бяха приковани в сребърния сърп на новата луна и плавните им движения постепенно преминаваха в танц. Започнаха да се движат бавно в кръг, с ръце, все така издигнати към луната.
Кайлеан се отпусна напълно и се понесе по вълните на песента. Трансът вече я поглъщаше и откъсването на съзнанието й от тялото ставаше все по-лесно. Беше преживяла тежък период, през който нищо не й се удаваше и почти се бе убедила, че животът й не би могъл да има никакъв смисъл. Слава на Богинята, всичко това премина като лош сън. Сега тя имаше чувството, че когато утробата й се затвори, са се отворили дверите на духа й. С настъпването на всеки нов сезон тя чувстваше все по-силно и ясно прилива на сила, който движеше света.
„И всичко това стана благодарение на теб, Ейлан — мисълта й литна към потъналия в сенки Горски храм. — Чуваш ли прекрасната песен на дъщерите си?“
Подчинявайки се на незнайна повеля, тя издигна нагоре разтворените си като за прегръдка ръце. Момичетата, които се движеха плавно около олтара, сякаш плуваха в златиста мъгла.
Отново се разнесе нежният звън на сребърните звънчета и пеенето постепенно започна да затихва. Но мълчанието, което сега се възцари, бе по-различно отпреди — въздухът трептеше почти видимо от напрежение. Кайлеан отпусна ръце встрани и в мига, когато докосна ръцете на жриците от двете си страни и кръгът се затвори, усети силата като надигане на мощна приливна вълна. Всички момичета стояха неподвижно около тях, също хванати за ръце.
— Вие, знаете, сестри мои, че силата на луната е женската сила, светлината, която може да разкъса и най-черния мрак, приливите и отливите, които властват над човешката душа. Девствената луна покровителства всяко начало и всеки растеж — затова и сега я молим да помогне на нашето дело. Сестри мои, готови ли сте да помогнете със силата на молитвите си, за да я призовем да благослови това, което сме започнали?
Жриците изразиха шепнешком съгласието си, и Кайлеан стъпи още по-здраво с босите си крака на влажната трева.
— Призоваваме Господарката на живота, Богинята, чието наметало е нощното небе; девствената невеста, всеобщата майка, източника на мъдростта. Тя приема лика на много богини, но всички богини са неин израз. Тя грее от нашите лица, както и от небесния купол — Кайлеан се бореше срещу помитащия поток на силата, сякаш се опитваше да диша срещу силен насрещен вятър. — Чуй ни, Богиньо… — извика тя.