Кайлеан я погледна внимателно.
— Преди и аз мислех така — кимна тя. — Но сега вече не искам да бъда на мястото ти.
— Права си. Но ако все пак се наложи, ще можеш да поемеш властта от мен.
Сега тъмните коси на Кайлеан бяха изпъстрени със сребърни нишки, но иначе тя не се различаваше по нищо от жената, която помогна на Майри при раждането преди цели десет години.
— За щастие не ми се налага — отвърна категорично Кайлеан. — А сега трябва да вземеш решение по няколко въпроса. Първо, трябва да ти представя една по-особена молба. Един странен човек от сектата, която римляните наричат „християни“, се е появил тук и моли за разрешение да живее в старата хижа в гората. Казва, че бил отшелник. Да го оставя ли да живее там или да го отпратя?
— Защо да не остане? — отвърна замислено Ейлан. — И без това нямам намерение да отпращам там наказани жрици, а и Гарваните отдавна са си намерили нови убежища.
Сърцето й леко се сви, като си помисли, че някакъв чужденец ще живее в хижата, където бе родила и кърмила сина си, но после си каза, че е излишно да се поддава на чувствата си.
— Добре тогава — каза Кайлеан. — Ако Арданос се развика, ще му припомня, че лично те позволиха на християните да си построят църква при техния свещен храст — на Острова на ябълките, под Свещения извор.
— Ходила ли си някога там? — попита Ейлан.
— Много отдавна. Бях още съвсем млада — поде замислено Кайлеан. — Странно място са Летните земи — само езера, мочурища и ливади. Щом завали, Тор се превръща в остров. Мъглите там стават толкова плътни, че никога не можеш да бъдеш сигурен дали няма да прекосиш някъде дверите, които ни отделят от Отвъдния свят, а после изведнъж някой слънчев лъч прорязва сивата им пелена и пред теб се изправя хълмът, увенчан със свещения каменен кръг.
Заслушана в думите на Кайлеан, Ейлан имаше чувството, че вижда тези отдалечени земи. Да, тя наистина ги виждаше — това бе някакво мигновено, неканено и нечакано видение, но Ейлан възприемаше всичко съвсем ясно: малката плоскодънна лодка, която се плъзгаше през мъглите, направлявана от неколцина дребни, тъмнокоси мъже; една групичка млади жрици, скупчени плахо при носа; и Кайлеан, изправена гордо пред тях, със златна огърлица на шията и златна диадема на челото.
— Кайлеан — поде тя и прочете в разширените очи на другата жена, че тя съзнава поне отчасти важността на думите й, — ти ще бъдеш Велика жрица на Острова на ябълките. Видях те как отвеждаш жриците натам.
— Кога… — започна Кайлеан, но Ейлан поклати глава.
— Не знам! — тя въздъхна. Видението бе само миг. — Но ми се струва, че мястото е сигурно и напълно непознато на римляните. Не е зле да помислим дали да не изпратим някои от жриците ни там.
Новите задължения на Гай бяха свързани с постоянни пътувания из страната. Тъй като най-големите продоволствени складове бяха в Дева, където сега бе разквартируван Двадесети легион, той счете за разумно да купи за семейството си едно красиво имение, наречено Вила Северина, разположено на юг от града. Юлия не бе доволна, че напуска Лондиниум, но се примири стоически с живота в провинцията. Година след пристигането им в Западните земи тя роди близначки, които нарече с не много вълнуващите, но затова пък напълно подходящи имена Терция и Кварта50. Втората близначка беше толкова мъничка, че започнаха веднага да я наричат с умалителното Квартила.
— Откъде измисли тези имена? — попита Лициний. Старият човек бе дошъл да види новите си внучки.
— Защо пък не? — каза сухо Юлия. — Квартила е все пак по-добре от „фъстък“.
Баща й я изгледа особено и тя съзна, че шегата не бе кой знае каква. Но пък и Квартила не бе кой знае какво бебе.
Не можеше да изпита никаква нежност към близначките. Този път коремът й бе станал наистина огромен и тя бе напълно убедена, че ще роди дългоочаквания наследник на Мацелиите. Как да не изпадне в меланхолия, след като понесе мъките на още едно раждане, а за награда получи само още две дъщери, при това едната болнава?!
Раждането бе наистина много тежко и тя се възстановяваше бавно. Беше ясно, че няма да може да кърми бебетата и тя ги предаде на дойката без каквото и да било съжаление. Колкото по-скоро можеше да приеме отново мъжа си в леглото, толкова по-скоро можеше отново да започне да се надява на син. Лекарят-грък намекна, че едно скорошно забременяване може да бъде опасно за нея, но Юлия не бе свикнала да обръща внимание на някакъв си роб. За да не обърка плановете й, тя го заплаши със сурово наказание, ако спомене нещо подобно пред Гай или пред баща й.
„Следващия път, закле се тя, ако трябва ще изградя храм на Юнона в Дева — но съм длъжна да родя момче!“