Выбрать главу

Внезапно му хрумна колко по-разумно би било да вземе жена като Ейлан. В край на краищата и неговата майка произхождаше от британските племена. Втренчи се в лицето на Ейлан и я гледа толкова дълго, че тя пламна цялата.

— Да не би да съм се изцапала? — попита тя накрая и стана. — Време е да се с гирляндите за празника — и веднага хукна през ливадата, осеяна със сини, розови и жълти цветя. — Само не бери камбанки! — подвикна Ейлан на Сенара. — Много бързо увяхват!

— Кои да бера тогава? — попита Сенара. — Харесват ми тези лилави орхидеи — миналата година жриците се бяха окичили с тях.

— Стъблата им са много жилави за плетене, но ще опитам — отвърна Ейлан поемайки набраните цветя от сестра си. — Не, не става. Може би момичетата на Лианон знаят някаква тайна, но аз не мога да ги плета. Хайде да опитаме с игликите!

— Ама те са толкова обикновени, като бурени са! — нацупи се Сенара, а Ейлан се намръщи.

— Какво се прави на този празник? — попита Гай, за да я разсее.

— Прекарват добитъка през празничните огньове, а Лианон призовава Богинята, за да вещае бъдещето — каза Ейлан с ръце, пълни с цветя.

— Влюбените се срещат при огньовете — продължи Кинрик, без да отвръща очи от Диеда. — Срещат се и си разменят обети. Опитай с тези цветя, Сенара.

— Това са тъкмо тези, с които се мъчих досега — оплака се Ейлан. — Стъблата им са много жилави. Диеда, какво ще кажеш за тези?

По-голямото момиче бе коленичило пред една глогина, потънала цялата в бели цветове, които напомняха звезди. Като чу името си, тя се обърна рязко и се убоде на един трън. Кинрик веднага отиде при нея и целуна убодения пръст, а тя се изчерви и попита:

— Да ти изплета ли венец, Кинрик?

— Щом искаш — в същия миг някъде от храсталака до тях долетя гарванов грак и лицето на младия мъж се измени. — Какво говоря аз? Не е редно да мисля за цветя и гирлянди!

Гай видя, че Диеда понечи да каже нещо на Кинрик, но веднага се спря, и си каза, че сигурно не иска да говори пред него. Тя хвърли цветята и започна да събира блюдата, от които се бяха хранили. Ейлан и Сенара довършваха гирляндите.

— Рейс много ще се разсърди, ако загубим някое от блюдата — поде Диеда. — А вие, момичета, най-добре изяжте останалите сладки.

Сенара взе едно парче сладкиш и го разчупи, после предложи едната част на Гай.

— Сега, като си разделихме едно парче храна, ти си вече близък на сърцето ми, почти брат — каза тя.

— Не ставай глупава, Сенара — укори я Ейлан. — Гауен, не позволявай да ти досажда.

— Остави я — отвърна Гай. — Никак не ми пречи — и той отново се замисли за починалата си сестра и се зачуди какъв ли щеше да бъде животът му, ако тя бе оживяла. Докато ставаше на крака, той залитна и Ейлан веднага му подаде ръка, прехвърляйки своята част от гирляндите на Диеда.

— Сигурно си уморен, Гауен — каза тя. — Облегни се на мен. Внимавай да не удариш ръката си и — и тя посегна, за да предпази болната му ръка от клоните на едно дърво.

— Ти вече си същинска лечителка, Ейлан — каза Кинрик. — Гауен, защо не се подпреш на мен? Но пък Ейлан наистина е много по-хубава от мен, така че най-добре ще е аз да помогна на Диеда — като каза тези думи, лицето му светна и той хвана по-голямото момиче за ръка. — Най-добре ще е да не идваш на вечеря, Гауен. Легни си веднага, а Ейлан ще ти донесе храната. Прекалено много труд положих, за да оправя тази ръка, и няма да ми е приятно усилията ми да отидат на вятъра.

3

Постройката, обитавана от жриците на Оракула, беше квадратна и наподобяваше храм. Бе заобиколена отвсякъде с покрита веранда и бе отдалечена от останалите постройки зад стените на Вернеметон. Въпреки че хората бяха свикнали да наричат всичко, което се намираше зад стените „Горския храм“, всъщност това си беше немалка общност. Обитателите на Вернеметон живееха в разположени нагъсто една до друга къщурки, свързани с покрити ходници. Между тях имаше градини и алеи, така че общото впечатление от Вернеметон напомняше на лабиринт. Само домът на Великата жрица бе отделен от останалите — по същия начин и тя самата винаги се отличаваше с този вид пълна непрестореност, която се поддържа много по-трудно от спазването на най-строгите изисквания на някой ритуал.