— Да, струва ми се — каза Гай с привидно безразличие. Прислужницата подмени блюдата и сервираше печени патици в сос от сливи и сладко вино. Той натопи пръстите си в купичка ароматизирана вода и продължи: — Твърдо е убеден, че неговият Бог бил възкръснал от мъртвите.
Лициний изпръхтя презрително, но очите на Юлия отново се наляха със сълзи.
— Наистина ли? — изразът на лицето й бе толкова безпомощен, че сърцето на Гай се сви, колкото и да се дразнеше напоследък от странните й настроения. „Каквото и да е, стига да й дарява покой“. Той остави парчето месо обратно в блюдото и се обърна към жена си, която тъкмо питаше:
— Мислиш ли, че той би се съгласил да ме приеме, за да поговорим? Ще ми разрешиш ли да отида? — тонът й бе умолителен.
— Скъпа Юлия, можеш да правиш каквото искаш, стига това да те успокоява — каза искрено Гай. — Това, което ти харесва, доставя удоволствие и на мен.
— Толкова си добър с мен — тя пак се насълзи, опита се да не се разплаче, но не успя, скочи от масата и избяга от стаята.
— Нищо не разбирам — подхвана Лициний веднага щом дъщеря му излезе. — Възпитал съм я да води добродетелен живот и да почита предците си. Аз също обичах много Секунда, но нали рано или късно всички ще умрем? Поне мога да бъде спокоен, че съм намерил добър съпруг за дъщеря си — допълни той. — Ти си много добър и търпелив с нея, въпреки че тя така и не можа да ти роди син.
Гай въздъхна и посегна към виното. Чувстваше се като измамник, но си замълча. Беше поел задължението да направи тази жена щастлива и нямаше никакво желание да я наскърбява. Все пак не можа да се въздържи да не си каже, че Ейлан не би се подвела толкова лесно по ума на някакъв си християнски монах.
Когато прибраха сладкишите, Гай се отправи към стаята на момичетата. Юлия тъкмо помагаше на прислужничките, които ги слагаха да спят. Той научи със скрито задоволство, че маймунката била избягала, и си каза, изпълнен с чувство за вина, че ще е най-добре да не я намерят — наоколо се навъртаха толкова безстопанствени кучета!
Една робиня подряза фитила на лампата. Гай и Юлия постояха за миг един до друг, загледани в розовите бузки и тъмните мигли на децата. Юлия ги благослови и докосна един амулет против пожар, който висеше на стената. Беше станала много суеверна. Разбира се, винаги съществуваше опасност от пожар, но къщата беше нова и построена така, че вътре да няма много въздушни течения. Що се отнася до Гай, той разчиташе повече на това, че бе научил прислугата как да постъпва в случай на пожар, отколкото на амулети и заклинания.
Когато излязоха от стаята, Юлия каза:
— Отивам да си легна.
Гай я целуна по бузата. Знаеше, че докато дойде време той да си ляга, тя вече щеше да спи дълбоко — или поне да се прави, че спи, и той не би се опитал да смути съня й. Със същия успех можеше и да няма изобщо съпруга. Как можеше все още да се надява, че ще роди, след като почти не го допускаше до себе си?
Но той не можеше нито да я съди, нито да я принуждава. Пожела й лека нощ и се отправи към кабинета си, където го очакваше свитък с препис на най-новото произведение на Тацит — „Животът на Агрикола“.
Когато влезе, установи, че избягалата маймунка бе намерила убежище тъкмо тук — и бе изпоцапала и разкъсала книжата му. Целият кабинет миришеше ужасно на изпражненията й. Вбесен, Гай я хвана за врата и я запрати с все сила през прозореца. Чу тъп удар, изскимтяване — и после нищо повече.
Ако противното същество си бе счупило врата, той поне нямаше да плаче за него. Смяташе утре да каже на Юлия, че я е убило някое куче. Нека онзи отшелник да я утешава — въпреки че, доколкото бе чувал, те избягвали да имат вземане-даване с жени. Точно сега ужасно му се искаше и той да последва примера им.
25
На другата сутрин Гай се събуди много рано. Беше решил твърдо днес най-сетне да предприеме нещо, за да открие сина си. Най-малкото Арданос би трябвало да може да го свърже с внучката си. Не изпитваше особено желание да разговаря със стареца, защото смяташе, че той по своему е не по-малък фанатик от отец Петър, но не виждаше друг изход. Оставаше само да го намери — защото Арданос вече не живееше в Дева.
Докато още се излежаваше и обмисляше какво да прави, на вратата се почука. Прислужникът му тръгна да отвори, мърморейки.
Гай наметна някаква роба и се измъкна тихо от леглото, за да не събуди Юлия. Отвън чакаше легионер с настоятелна покана от Мацелий да го посети. Гай повдигна вежди. Баща му отдавна беше напуснал войската, но си остана доверен съветник на младия командир на Двадесети легион.