Тя вдигна глава и срещна тъмните очи на Кайлеан. За нейно учудване те гледаха тъжно и умолително.
— Знаеш защо мразя мъжете и се боя от всичко, което те вършат — каза тихо възрастната жрица. — Понякога ми е много трудно да вярвам в живота, много по-лесно бих разбрала някой, който загива в бой. Караш ме да се срамувам от себе си. Знаеш ли, когато погледнах в Свещения извор, ми се стори, че той прелива и от него тръгват стотици малки ручеи, които разнасят лековитата му сила из цялата земя. Тогава — макар и за кратко — вярата ми беше силна.
— Трябва да помислим повече за този извор — каза тихо Ейлан. Взе ръката на Кайлеан в своята и изведнъж дочу отнякъде, като далечно ехо, песента на лебедите.
Когато Гай отиде отново в Дева, първо се отби при баща си. Седнаха да разговарят на чаша вино и скоро стана дума и за кралицата на деметите.
— Намери ли децата й? — попита Гай.
— Може да се каже — кимна баща му. — Никога не би могъл да предположиш къде са.
— Нали щеше да ги даваш на отглеждане в римски семейства?
— Така и ще сторя, когато дойде време. Но смятам, че жрицата на Оракула е най-подходящият им настойник засега.
Гай зяпна, но баща му продължи невъзмутимо:
— Тя е млада жена, и затова се опасявах, че ще симпатизира на лудите глави — като онзи Кинрик, когото, честно казано, бих обесил веднага щом ми падне. Но Повелителката на Вернеметон се оказа удивително разумна. Както можещ да предположиш, една от прислужничките във Вернеметон ми донася за всичко, което се случва там, от години — но сега за първи път срещнах Великата жрица.
— Как изглежда? — гласът на Гай явно трепереше, но Мацелий като че ли нищо не забеляза.
— Беше забулена — отвърна той. — Двамата се споразумяхме тя да задържи момичетата, докато вълнението сред народа се уталожи. После ще ми ги предаде, за да бъдат отгледани от верни на Рим хора, а после и омъжени за римляни. Вярвам, че ако съображенията ни бъдат представени правилно, дори Бригита би се съгласила с нас. Всъщност аз наистина смятам да разговарям с нея. Много се страхувах, че някой от близките й ще направи от децата повод за нова свещена война — а е излишно да обяснявам тъкмо на теб колко зле би ни се отразило това, особено след провала на последния поход на Домициан.
Мацелий помълча, после загледа изпитателно сина си.
— Понякога се чудя дали не ти наложих погрешен избор, синко. Надявах се Веспасиан да живее по-дълго, той беше добър владетел. Тогава би могъл да постигнеш повече. Ето че независимо от всичките ни планове, ти си живеещ като земевладелец — или по-скоро като същински главатар на британско племе. Дори бракът ти с Юлия… — той помълча, после допълни: — Ще можеш ли някога да ми простиш?
Гай вдигна рамене.
— Няма какво да ти прощавам. Устроих живота си тук. Британия е моето отечество. А що се отнася до кариерата ми, все още не съм престарял. Има време и за това.
„Императорът не е вечен“ — допълни той на себе си, спомняйки си последното писмо от сенатора Малей. Но това не би могъл да сподели дори с баща си. Що се отнася до Рим, единственото нещо, което си спомняше от великия град, беше ужасната мръсотия и ненавистната тога, която трябваше да носи непрекъснато. Е, може би би предпочел малко повече слънце, но общо взето, не копнееше за по-южни земи.
Когато Мацелий намекна, че Юлия не му е родила наследник, той отново се зачуди дали да не му каже за сина на Ейлан. Дали наистина нея бе видял Мацелий? Почувства огромно облекчение, когато разбра, че се е държала толкова спокойно и разумно. Сега поне знаеше, че е здрава и се чувства добре — дори никога повече да не я видеше. Каза си, че иска да вземе при себе си малкия Гауен не защото не обича дъщерите си — но римският закон беше категоричен — имаха значение само децата от мъжки пол. Присъствието на Гауен може би нямаше да е справедливо по отношение на малката Цела, но законът си бе закон.
Но накрая така и не каза нищо. Беше научил от горчив опит, че човек по-често съжалява за това, което е казал, отколкото за това, което е премълчал.
26
Кайлеан се събуди цялата разтреперана. Навън небето вече сивееше. Скоро щеше да се зазори. „Беше само сън!“ — повтаряше си тя настоятелно. Но видяното в този сън дори сега й се струваше по-живо и истинско от завесите на леглото, които виждаше пред очите си, от равномерното дишане на останалите жени в стаята. Тя стана, взе шала си и се уви в него.