Всеки път, когато Арданос й нашепваше какво да говори, тя си припомняше, че като убеждава хората да не се бунтуват, помага на римляните. Чудеше се дали някой би ги оправдал, даже да кажеха, че го правят за доброто на Британия.
Вратата се отвори и в стаята влезе Кайлеан. Дори тя си бе сложила венец от макови цветове в чест на празника. Страните й се бяха зачервили от слънцето и изглеждаше много по-добре в сравнение с последните дни.
— Сама ли си?
— Че кой би могъл да бъде при мен тъкмо днес? Всички момичета тръгнаха да берат цветя, а Лия отведе Гауен на гости при Майри — отвърна Ейлан.
— Това е добре — кимна Кайлеан. — Налага се да поговорим за предсказанията, които ще направи днес Оракула.
— Само за това мисля от зори — каза Ейлан. — Ще ми се ти да беше на мое място. И без това си много по-подходяща за Велика жрица.
— Да ме опазят боговете! Аз не бих се подчинявала така безропотно на Арданос!
Ейлан отвърна гневно:
— Ако съм само пионка на друидите, то ти най-добре знаеш по чия вина стана така.
Кайлеан въздъхна.
— Не съм дошла тук да те съдя, мила — мекият й глас успокои Ейлан. — Всички ние сме в Нейни ръце и следваме Нейната воля, доколкото можем. Не бива да ми се сърдиш.
— Не ти се сърдя — може би отговорът на Ейлан не бе напълно искрен, но тя наистина не искаше да се кара с Кайлеан, на която дължеше толкова много. Понякога имаше чувството, че никога не би могла да се отплати на възрастната жрица. — Не се страхувам, но ми се иска да знаеш нещо, което досега не съм споделяла с никого. Свещената напитка не е същата като тази, която пиеше Лианон. Аз промених състава на билките и вече никога не изпадам в истински транс. Съзнавам отлично какво ми говори Арданос…
— А той винаги е толкова доволен от предсказанията ти — каза замислено Кайлеан. — Възможно ли е да си още толкова влюбена в твоя Гай, че умишлено да служиш на Рим?
— Единственото, към което се стремя, е тази земя да живее в мир! — извика Ейлан. — Арданос не може и да предположи, че бих могла да му се противопоставя. До ден днешен е убеден, че съм обикновена посредница на неговите послания. Но аз не съветвам хората да запазят мира по свое решение. Когато предложих себе си за глас на Богинята, не лъжех. Нима наистина мислиш, че всички наши ритуали тук, в Горския храм, са се превърнали в лъжа?
Кайлеан поклати глава.
— Самата аз съм чувствала осезателно присъствието на Богинята и не мога да не вярвам, но…
— Помниш ли какво се случи преди седем години на този ден, когато се появи Кинрик?
— Как да не помня! — възкликна Кайлеан. — Какъв ужас преживях тогава! — тя замълча за миг. — Убедена съм, че това не беше ти, но се надявам никога повече да не видя лицето, с което се яви тогава Богинята. Така ли става всеки път?
Ейлан сви рамене.
— Понякога тя наистина се явява, понякога не идва, и тогава се налага да решавам по своя преценка. Но всеки път, когато седна на стола на прорицателките, си задавам въпроса дали не е дошъл мигът да бъда наказана.
— Разбирам — каза тихо Кайлеан. — Прости ми, ако съм те разбрала погрешно, когато ми каза, че ще съумееш да убедиш Арданос да ме прати на юг. А можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш на мен?
— Този път изпитанието ще е голямо — Ейлан се наведе напред, — и за двете ни. Ако всичко, което вършим тук, не е лъжа, поне една от нас двете трябва да остане жива, за да продължи делото ни. Тази вечер ще направя напитката по старата рецепта, и когато Богинята се всели в мен, я попитай за съня си. Всички ще чуят отговора й — ти, Арданос, и дори аз самата — и какъвто и да е той, ще сме обвързани от него.
Започваше да се здрачава, когато вратата се отвори и един от учениците на Арданос влезе в стаята; беше толкова млад, че брадата му едва сега набождаше. Младият друид каза почтително:
— Готови сме и те очакваме, Повелителко.
Ейлан, която постепенно бе започнала да изпада в особеното състояние, което предшестваше същинския транс, се надигна от стола си. Ейлид и Сенара положиха тежкото ритуално наметало на раменете й и го закопчаха на гърлото с масивна златна верижка.
Макар че беше лято, нощите бяха хладни, и когато се качваше в носилката, Ейлан потрепери от студ въпреки дебелото наметало. От мрака изплуваха фигурите на двама облечени в бяло друиди, които закрачиха равномерно от двете страни на носилката, когато тя потегли. Ейлан знаеше, че те са там, за да я предпазят, ако тълпата започне да се притиска много към носилката, но никога не можеше да се отърве от усещането, че ограничават свободата й.