— Той наистина цени високо моя опит — каза Мацелий, — а пък аз съм доволен, че покрай него имам достъп до последните новини. Той има отлично потекло — в роднински връзки е с половината от най-старите римски родове. Между другото, баща му е близък приятел на твоя покровител Малей.
— Аха — Гай отпи глътка вино. Започваше да разбира. — И какво мисли нашият легат за политиката на господаря император?
— Честно казано, последните писма от Рим го ужасяват. Командирският му мандат свършва тази година, и той вече се чуди как да се измъкне от задължението да се върне обратно в Рим. Знаеш, че ние, от съсловието на конниците, имаме едно предимство — законът не ни задължава да живеем постоянно в Рим. Доколкото разбирам, тази година климатът на Вечния град е крайно нездравословен за сенаторите.
— Имаш предвид Флавий Клемент? — попита намръщено Гай. Нищо чудно, че сенаторите са в паника. Домициан беше наредил да екзекутират собствения му братовчед — какви гаранции можеха тогава да имат останалите за живота си? — Разбра ли в какво е бил обвинен?
— Официалното обвинение гласяло, че е безбожник. Всъщност се оказа, че човекът бил християнин и отказвал да кади тамян пред лика на божествения император.
— Колко ли е бил засегнат Dominus et Deus! Мацелий се усмихна кисело.
— Боговете са ми свидетели, тези християни започват да стават досадни, при това ако правителството не го преследва, те започват да се преследват помежду си. Ако само Нерон бе проявил достатъчно разум да насъска различните им секти една срещу друга на арената, вместо да хвърля пари на вятъра за лъвове, можеше да си спести цяло състояние. Но действително, преклонението, което Домициан изисква от поданиците си, минава границите на всяко приличие!
Гай кимна. Бе научил достатъчно за разказите на отец Петър от Юлия, за да разбере колко са привлечени християните от идеята за мъченичество, както и за подмолните борби между тях, въпреки че Юлия наричаше това „прочистване на светата църква от безбожници“. Но общо взето, християните си оставаха второстепенен проблем. Много по-тревожна бе нарастващата мегаломания на императора.
— Като че ли тръгва по пътя на Нерон и Калигула — каза той замислено.
— Е, все още не е обожествил коня си, ако питаш за това — отвърна баща му. — В много отношения управлява успешно — и тъкмо това го прави толкова опасен. Какво ще стане с Рим, когато се появи поредният луд император, ако Домициан не успее да изтръгне и малкото останала власт от ръцете на сенаторите?
Гай погледна внимателно баща си.
— Това наистина те безпокои, нали?
— Безпокоя се не заради себе си — Мацелий въртеше тежкия си пръстен с печат. — Но на теб ти предстои да продължиш кариерата си. Какви възможности имаш, докато Домициан продължава да бъде император?
— Татко… нещо се е случило, нали? Какво са поискали от теб? Мацелий въздъхна и огледа угрижено стаята, сякаш се боеше, че боядисаните стени и безкрайните полици с пергаменти внезапно ще изчезнат.
— Замислен е… план — поде той тихо, — да бъде свалена от власт династията на Флавиите. Когато се разправят с Домициан, сенаторите ще изберат нов император. Но за да успее заговорът, трябва да бъде подкрепен и от провинциите. Новият губернатор е човек на Домициан, но повечето легати на легионите са в роднински връзки с Брут…
— И искат от нас да ги подкрепим — каза спокойно Гай. — А как мислят, какво ще правят местните племена, докато ние сме заети с разчистване на нашите сметки?
— Ако им обещаем някои отстъпки, може дори да ни подкрепят. Дъщерите на кралица Бригита скоро ще пристигнат при нас. Валерий вече търси подходящи семейства, които да ги осиновят. Рано или късно римляните и британците ще се съюзят. Така съюзът им просто ще се ускори — това е всичко.
Гай подсвирна тихичко. И това ако не беше държавна измяна! Изпи останалото вино на един дъх и стана. Баща му го наблюдаваше внимателно.
— Странни неща стават напоследък — каза тихо Мацелий. — Ако събитията се развиват все така, бъдещето може да изглежда многообещаващо за един римлянин, който по майка произхожда от кралския род на силурите!
Когато Гай потегли към дома, главата му беше замаяна не само от виното. Достатъчно беше угаждал на Юлия. Крайно време беше да признае сина си от Ейлан. Но когато се прибра, Юлия не можеше да бъде принудена да говори за нещо друго, освен за последното си посещение при отец Петър.