— Кажи ми, ти от паството на отец Петър ли си?
— Аз — не — каза той, — но затова пък жена ми е от тях.
— Тогава жена ти е моя сестра во Христе и ти си ми като роднина. Устните му се изкривиха в саркастична гримаса и Сенара си каза: „Прекалено е млад, за да се усмихва толкова горчиво. Кой ли го е наскърбил така?“
— Много мило, че предлагаш да ни съпроводиш — каза тя на глас.
— За мен е удоволствие. Освен това — Мацелий ми е баща… Наближиха една хубава къща близо до стените на укреплението — белосана, с керемиди на покрива, изцяло построена по римската мода. Похлопаха на вратата и след малко един роб я отвори и те влязоха през дълъг покрит ходник във вътрешната градина. Римлянинът попита:
— Баща ми тук ли е?
— Отиде при легата — отвърна робът. — Защо не почакаш, господарю, би трябвало да се върне всеки момент.
Действително, Мацелий влезе почти веднага след тях. Сенара се зарадва защото междувременно се беше събудило и малкото дете и започваше да хленчи. Мацелий веднага повика една пълна, добродушна робиня и предаде децата на нейните грижи. На Сенара каза, че децата ще живеят в неговия дом, докато бъдат предадени на осиновителите си. После любезно й предложи ескорт за обратния път до Вернеметон.
Сенара бързо поклати глава. В Горския храм мислеха, че отвежда децата при роднини на майка им в града. Ако се върнеше, съпроводена от римски войници, истината щеше бързо да излезе на бял свят. А колко хубаво би било, ако младият Север можеше да тръгне с нея — но тя веднага пропъди мисълта от съзнанието си.
— Ще те видя ли отново? — попита той и събуди неизпитвано досега вълнение в сърцето й.
— Може би някой път при отец Петър — и Сенара се измъкна бързо през вратата, уплашена, че ще се издаде напълно.
Юлия Лициния не обичаше половинчати работи. Една априлска нощ тя помоли Гай да я съпроводи на вечерната служба в храма на Назарянина в Дева. Въпреки че бракът им вече съществуваше само на хартия, тя продължаваше да бъде стопанка на дома му и Гай се чувстваше задължен да я подкрепя, когато това бе необходимо. Когато мислеше за развод, стигаше до извода, че няма защо да наскърбява стария Лициний и момичетата, само за да се ожени за друга римлянка.
Не се числеше сред любимците на императора, та да се стреми да се свърже чрез брак с някоя от фамилиите на неговите поддръжници, а явните връзки с опозицията бяха нещо много опасно. Въпреки че старият Мацелий почти не споделяше нищо с него, Гай знаеше, че броят на заговорниците нараства. Ако успееха да свалят императора, всичко щеше коренно да се промени. Затова и бе решил да се безпокои за бъдещето си едва след като се убеди, че има такова.
Като са има предвид, че християнският храм бе до голяма степен купен с дарите от продажбата на скъпоценностите, които Юлия се бе отказала да носи, рай не можа да устои на изкушението да види какво е получила жена му срещу парите си. Когато най-сетне потеглиха, с тях вървяха още доста хора; освен Гай и Юлия идваха и дъщерите им заедно с дойките си, и кажи-речи половината от останалата прислуга.
— Защо мъкнем и тях? — каза мрачно Гай. Тази нощ трябваше да преспят в дома на стария Мацелий, но той надали щеше да съумее да подслони толкова много хора.
— Защото всички те са от нашето братство — отвърна Юлия доволно. Гай примигна. Изобщо не го бе грижа по какъв начин Юлия успява да се справи с домакинството, но досега не се бе досетил, че в пристрастието към новата си вяра бе започнала да приобщава към нея и прислугата.
Юлия каза:
— Те ще се върнат у дома след службата. Не мога да им откажа да се възползват от тази възможност.
Гай си каза, че тя по-скоро не иска, но си замълча.
Новата християнска църква бе сравнително голяма сграда близо до реката, която преди това бе служила за склад на един вносител на вино. Мирисът на застояло вино вече почти не се усещаше — вместо това миришеше на дим от десетките запалени свещи и на пролетни цветя, с които беше отрупан олтарът. Белосаните стени бяха разкрасени с несръчно нарисувани картини — овчар с малко агънце на ръце, риба, неколцина мъже в лодка.
Когато влязоха, Юлия направи някакъв знак. Гай забеляза с неудоволствие, че Цела, Терция и Квартила повториха жеста на майка си. Дали Юлия не бе приобщила към новата си вяра не само прислугата, но и дъщерите си? Замисли се дали пък християните по някакъв начин не подкопават устоите на семейството.
Юлия седна на една проста дървена пейка недалеч от вратата, заобиколена от дъщерите и прислужниците си. Гай, застанал прав зад тях, се огледа да види познава ли някой от присъстващите. Повечето бяха прости и явно доста бедни хора. За него беше неразбираемо как тъкмо Юлия, която толкова много държеше на потеклото си, не се дразни от присъствието на простолюдието. Погледът му спря върху познати черти — беше момичето, което доведе в града дъщерите на Бригита. Тя беше споменала, че посещава църквата, когато успее да напусне Вернеметон, и Гай едва сега осъзна, че когато прие молбата на Юлия да я съпроводи, го бе сторил и поради тайната надежда, че ще я види.