Един свещеник с чисто избръснато лице и дълга далматика влезе, последван от две момчета. Едното носеше голям дървен кръст, а другото — свещ. След тях вървяха двама възрастни мъже, които Юлия нарече дякони. Единият от тях, мъж на средна възраст със сериозно изражение на лицето, носеше тежка, подвързана с кожа книга. Той постави тежката книга на пулта за четене, но тъкмо тогава в краката му се заплете едно три-четири годишно дете, което се бе промъкнало в пътеката между пейките. Вместо да побегне уплашено, детето се, засмя и вдигна ръце нагоре. Сериозният свещеник му се усмихна в отговор така, че цялото му лице грейна, наведе се и взе детето на ръце, а сетне го занесе на баща му — грубоват мъж с изпоцапано от сажди лице и яки, мускулести ръце — най-вероятно ковач.
Започнаха молитвите; насъбралите се хора се пречистиха с тамян и вода дотук всичко много напомняше на римските религиозни церемонии, така че Гай не се чувстваше като в небрано лозе. Само му направи впечатление, Че латинският език, на който се водеше богослужението, е доста простичък. След малко свещеникът и дяконите също седнаха и тълпата зашумя развълнувано. Напред излезе друг мъж, в когото Гай разпозна без особена изненада отец Петър. В сравнение с чистите и добре избръснати свещенослужители той изглеждаше чорлав и явно не държеше особено на външността си. Отецът се взря така настоятелно в паството си, че Гай се запита дали зрението не му изневерява.
— Нашият Господ Бог казва: „Оставете малките деца да дойдат при мен, не им го забранявайте; защото тяхно е царството небесно“. Много от вас, които сте тук тази вечер, са загубили дете, и мъката не иска да ги напусне. Но аз ви казвам, че децата ви са с Иисус в Рая, а вие, скърбящи родители, сте по-щастливи от онези, които оставят децата им да служат на идоли. Казвам ви — по-добре е децата ви да умрат, преди да са прегрешили, отколкото да са живи и да служат на лъжливи божества!
Отец Петър замълча, за да си поеме дъх. Хората слушаха занемели. „Идват тук, за да бъдат сплашвани! — каза си цинично Гай. — Преливат от съзнание за собствената си непогрешимост и добродетелност!“
— Защото Бог е казал: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене“. Но друга Божия заповед гласи: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“ — тътнеше гласът на отец Петър. — И трябва да си зададем въпроса — доколко едно дете носи вина, ако настойниците му го поставят в служба на езически идол? Сред отците на Светата църква има такива, които твърдят, че дори пеленачето носи вина, ако присъства на идолопоклонническо богослужение; други твърдят, че ако детето се кланя на идоли под влиянието на своите настойници, преди да е навършило годините, на които вече може да отговаря само за постъпките си, то вината не е негова. Аз мисля…
Гай ни най-малко не се интересуваше от мнението на отец Петър. Очите му бяха приковани в далеч по-приятна гледка — хубавата Сенара, приведена напред, която попиваше всяка дума, отронила се от устните на отшелника. Гай отдавна бе изгубил нишката на неговото слово. Още в началото стигна до извода, че тези християнски церемонии са прекалено скучни — нямаше жертвоприношения, тържествени призовавания на божеството, нито дори драматичното напрежение, което се чувстваше по време на ритуалите в чест на Изида и Митра. Всъщност, доколкото той можеше да прецени, християнското богослужение бе възможно най-скучното от всички, които познаваше, с изключение може би на някои части от друидската философия.
Накрая му омръзна дори да гледа хубавото лице на момичето, но пространната реч на отец Петър явно клонеше към своя край. Гай тъкмо очакваше с нетърпение да си вървят, когато с неудоволствие разбра, че тези от присъстващите, които още не бяха приели Христа, трябвало да излязат и а почакат отвън, докато посветените приемат някаква осветена храна, която те наричаха „причастие“. Протестите на Гай бяха толкова шумни и категорични, че Юлия накрая се съгласи да си тръгне с него, но разреши на дойките и прислужничките да останат.
Гай взе на ръце спящата Квартила и всички тръгнаха към дома на Мацелий. Но почти веднага след това Терция също започна да хленчи и да настоява да я носят. Гай й каза да се държи като голямо момиче — майка й все още не бе достатъчно добре със здравето, за да носи тежко, а Цела е още малка и слабичка. Терция продължи упорито да хленчи. Тогава зад тях се чуха тихи стъпки и един нежен глас каза: