— Аз мога да понося момиченцето ви.
Гай беше готов да откаже, но младата британка вече бе взела на ръце сънливото дете и то почти веднага заспа в прегръдките й.
— Струва ми се много лека — продължи все така тихо момичето, — аз съм навикнала на много по-тежка работа.
— Ти си истинска сестра во Христе — възкликна Юлия.
Гай не добави нищо и те продължиха пътя си в мълчание. Жените размениха няколко незначителни забележки, а Гай изпита известно облекчение, когато установи, че двете почти не се познават. Беше няколко дни след пълнолуние и виждаха ясно пътя си. Короните на дърветата, потънали в цвят, излъчваха млечно сияние.
Когато стигнаха, личният прислужник на Мацелий излезе да ги посрещне със запалена лампа. Терция се размърда. Британката я остави внимателно на земята. Всички стояха пред входа, смутени от облялата ги силна светлина.
— Защо не дойдеш да вечеряш с нас? — предложи Юлия.
— О, не, не мога — отвърна смутено момичето. — Много мило, че ме каните, но трябва да се прибирам бързо — и без това нямах разрешение за изляза. Ако открият, че ме няма, дори да не ме накажат, няма да ми позволяват да излизам повече.
— Няма да те бавя тогава — това би било лоша отплата за любезността ти — кимна Юлия. — Гай ще те съпроводи по обратния път. Тази част на града е спокойна, но преди да стигнеш до градските стени, трябва да минеш през места, опасни за едно почтено младо момиче.
— Не е необходимо, Domina… — започна Сенара, но Гай я прекъсна:
— Ще те съпроводя с радост. И без това исках да се поразходя преди лягане. Така можем да бъдем спокойни, че си се прибрала жива и здрава.
Щеше най-сетне да може да я попита какво прави едно момиче от Горския храм сред християните. Струваше му се страшно важно да узнае отговора. Момичето придърпа дебелото наметало още по-плътно около тялото си. Гай се зачуди дали не крие отдолу одеждите на жрица. Преди да поемат по обратния път, той нареди да му донесат факла — предпочиташе да не разчита само на лунната светлина из тъмните, тесни улици. Така и момичето щеше да е по-спокойно. Сенара разцелува трите деца, включително и спящата в ръцете на майка си Квартила, и заслиза по стълбите редом с Гай. Тръгнаха по притихналите улици и преминаха града без никакви произшествия, но дори когато оставиха зад себе си последните къщи, момичето не свали качулката на наметалото си.
Мълчанието започна да става тягостно.
— Откога посещаваш храма на християните? — попита най-сетне Гай.
— Откакто съществува.
— А преди това?
— Когато бях малко момиче, майка ми ме водеше в дома на един от градските старейшини. Икономът и повечето му прислужници бяха християни.
— Но сега живееш в Горския храм — възрази Гай.
— Така е — каза тя тихо. — Великата жрица ми е дала подслон. Аз съм сираче. Но не съм обвързана с обет. Баща ми беше британец и замина в изгнание. Майка ми беше римлянка. Тя ме покръсти, и когато разбрах, че отец Петър се е заселил наблизо, реших да науча нещо повече за майчината си вяра.
Гай се обърна с усмивка към нея.
— А истинското ти име е Валерия!
Тя примигна. Не помнеше откога никой не бе я наричал така.
— Това е името, с което ме наричаше майка ми, но толкова отдавна ми казват Сенара, че почти бях го забравила. Отец Петър ми каза, че съм длъжна да слушам настойниците си, дори да не са християни. Знам, че в Горския храм не може да ми случи нищо лошо. Отецът казва също, че друидите били от добрите езичници, които един ден ще получат опрощение за заблудите си. Само че не бива да се обвързвам с обет. Самият апостол Павел наредил на робите да се подчиняват на господарите си. Свободата е право на човешката душа, но човешкият закон обвързва плътската обвивка. Същото важи и за клетвите.
— Това поне е някаква проява на разум — измърмори Гай. — Жалко, че тези разсъждения не ги карат да изпълняват и дълга си към императора!
Сенара продължи да бърбори, сякаш не беше чула думите му. Гай се замисли дали не прикрива по този начин притеснението си, но мелодията на гласа й толкова го очароваше, че не обръщаше особено внимание на думите. Беше толкова невинна — също като Ейлан, когато я срещна за първи път!
— Разбира се, никой в Горския храм не ме кара да върша нещо грешно. Хората там са добри, но аз искам да съм истинска християнка и да отида в Рая. Само че не бих искала да стана мъченица — страхувам се. Когато мама ми разказваше за светците и светиците, все се боях да не се окаже, че съм длъжна да умра за вярата си. Тогава бях още съвсем малка, но си спомням всичко много ясно.