„Кирие елейсон, Христе елейсон“53. Кайлеан знаеше, че така християните се обръщат към техния Бог — разбра, че това трябва да е общността на заселилите се тук последователи на Назарянина. Напоследък по всички краища на Империята се явяваха какви ли не нови секти и пророци.
След малко пеенето затихна. Кайлеан се огледа и видя съвсем близо до себе си един дребен стар човек, приведен под тежестта на годините, който внимателно я наблюдаваше. Тя се стресна — не беше усетила кога е дошъл, а това бе необичайно за толкова добре обучена жрица като нея. Когато впери очи в неговите, той сведе поглед. Сигурно беше някой от християнските свещеници — беше чувала, че те избягвали дори да погледнат непозната жена.
Но явно нищо не им забраняваше да разговарят с жени, защото старецът незабавно проговори, на простонародния латински, който се говореше от единия до другия край на империята.
— Добър да е денят ти, сестро. Мога ли да попитам как се казваш? Знам, че не си от нашите — от години сред нас не е имало жена; с изключение, разбира се, на почтените старици, които ни придружиха насам, но ти си прекалено млада, за да бъдеш една от тях.
Кайлеан се поусмихна при мисълта, че може да се стори млада някому, но свещеникът наистина бе със снежнобели коси, изсъхнал от старост като есенен лист. Доколкото можеше да прецени, беше достатъчно стар, че да й бъде и дядо.
— Не съм от вашите — кимна тя. — Аз съм от поклонниците на Горския бог. Името ми е Кайлеан.
— Тъй ли? — продължи любезно непознатият. — Чувал съм доста за вярата на друидите, и дори познавам някои, но не знаех, че сред тях има и жени.
— В тукашната общност действително няма жени — отвърна Кайлеан, — или поне нямаше досега. Изпратиха ме тук от Горския храм, който се намира на север, за да основа Дом на девиците на Тор. Тази сутрин излязох, за да огледам мястото, където ме доведе заръката на боговете.
— Говориш като човек, комуто истината не е чужда, сестро. Струва ми се, знаеш, че всички богове са лица на Единия Бог… — той помълча, а Кайлеан довърши:
— … и всички богини — лица на Една.
Сбръчканото старческо лице запази приветливото си изражение.
— Вярно. Тези, пред които Господ Бог се е представил под образа на Богочовека, Своя син, не могат да съзрат божественото начало в лика на жена — затова говорим за Светата мъдрост под името София. Но вярваме, че Истината е Една. Затова, сестро, считам решението ти да се установиш тук за много подходящо. Добре ще бъде тук да има светилище на Светата мъдрост в образа, в който й се кланя твоят народ.
Кайлеан се поклони. Старостта не беше обезобразила лицето на този човек — а в този момент то просто сияеше от благоволение.
— Прекрасно е делото, на което ще посветиш остатъка от този свой живот, сестро — той се усмихна, после сякаш се взря в себе си. — Нещо ми казва, че мястото ти е тук, че е редно да служим на Висшата мъдрост заедно… че някога и двамата сме служили пред един и същи олтар…
Кайлеан бе удивена — не за първи път по време на този странен разговор.
— Чувала съм, че хората от твоята вяра отричат прераждането — осмели се да отбележи тя. Същевременно нещо й говореше, че старецът казва самата истина. Тя го позна — със същата сигурност, която бе изпитала на времето, когато видя за първи път Ейлан.
— Писано е, че сам Господ го потвърждава — каза престарелият свещеник, — защото Той казал на Йоан, наречен от хората Предтеча, че е пророк Илия, отново дошъл на земята. Господ е казал също, че млякото е за малките деца, а месото — за силни мъже. Много от децата сред нас — тези, чиято вяра е още крехка, трябва да получават само мляко — такава духовна храна, която е подходяща само за млади души. Ако не са израснали духом, хората могат да пренебрегнат дълга си в този живот, убедени, че и те, и Земята са вечни. Но Бог е казал, че ще дойде отново на Земята — затова и аз съм тук — за да могат хората да чуят и знаят Истината, преди да настъпи краят на света. Кайлеан отвърна тихо:
— Нека пребъде Истината.
— Желая успех на мисията ти, сестро — отвърна старецът. — Много са тези които ще приветстват вашата общност тук.
Той се обърна и понечи да си тръгне.
— Мога ли и аз да узная името ти, братко? — каза тогава Кайлеан.
— Казвам се Йосиф. Бях търговец в Ариматея. Когато тръгнах насам, с мен поеха и няколко свети жени, които са виждали Богочовека очи в очи. Те също ще се радват, като узнаят, че тук идват да се заселят просветени и учени сестри.
Кайлеан се поклони отново. Стори й се странно, че я приветства така сърдечно тъкмо християнин — много по-сърдечно, отколкото собствените й братя по вяра — но реши, че това е добра поличба.