— Тъй или иначе, опасност от бунт има — поде той отново. — Ти не можещ да я забележиш от Вернеметон. Аз самият живея толкова отдавна сред римляните, че също не мога да наблюдавам всичко, но в края на краищата мой дълг е да долавям откъде духа вятърът. Нали съм тълкувател на знамения и пророчества? Но как да разтълкувам това, че гарваните летят в полунощ? То може да означава само едно — раздвижило се е тайното общество от поклонници на Повелителката на битките.
Лианон отново се изсмя.
— О, Арданос! Та това са няколко полулуди старци, които принасят жертви на Катубодва13 и гадаят бъдещето по вътрешностите на убити птици — същите глупости като легионите с техните свещени кокошарници14! Кой ли им обръща внимание?
— Така беше едно време — възрази Арданос. Изпита задоволство, че ще може да каже на Лианон нещо, което досега не е знаела. На времето жриците участваха наравно с друидите в големите съвети, но от опустошението на Мона бяха заживели по-усамотено, за да могат да оцелеят. Имаше дори случаи, когато се налагаше Върховният друид да решава сам. Арданос нерядко мислеше, че започват да прекаляват — жриците биха осъществявали решенията на съвета по-добре, ако по-често се вслушваха в мнението им. Напоследък се чувстваше много безпомощен, когато се изправеше пред някой сериозен проблем.
— Да, така беше — продължи той, — допреди три години. И сега, изведнъж, вместо няколко престарели жреци и тълкуватели, се появява една група млади мъже. Най-възрастният сред тях е само на двадесет и една години. Повечето са били родени на Свещения остров и са си въобразили, че са превъплъщение на Свещената войска…
— А, онези деца ли? Да, като се има предвид историята на раждането им, няма нищо чудно — гладкото чело на Великата жрица се набразди от тревожни бръчки. Започваше да разбира.
— Именно — продължи Арданос. — Кинрик, който е отгледан от Бендейгид и живее в дома му, е един от тях, а зет ми, който винаги е бил склонен към фанатизъм, никога не е пропускал да споделя с момчето политическите си убеждения!
Лианон пребледня.
— Ще ми кажеш ли как се е стигнало дотам?
— През ум не ми е минало, че ще има такива последствия! Бендейгид го взе още преди се ожени за дъщеря ми Рейс, а тогава не го познавах толкова добре. Докато осъзная колко неприятности са способни да причинят — и единият, и другият, беше вече късно. Кинрик е твърдо решен да продължи делото на осиновителя си оттам, откъдето той е бил принуден да го прекъсне. Двамата с Бендейгид успяха да открият почти всички останали момчета — и ето ти ги „Гарваните“ — готова организация, с готово име…
— Ако нещо се случи с мен или теб… — Арданос поклати глава. — Кой би ги поял да отмъстят на Рим за опозорените си майки? Знаеш ли, че хората оттук чак до големите езера вече си шушукат, че тези момчета са нашите древни герои, които са се върнали отново?
— А може и да са — отбеляза Лианон.
Арданос изсумтя.
— Най-лошото е, че действително изглеждат така.
— Нали помниш, че тогава посъветвах да ги издавят — всички, не само момичетата — каза Лианон, възстановила поне привидно спокойствието си. — Колкото и да бе жестоко, такова решение щеше да ни спести много страдания. Но имаше и други, или по-мекосърдечни, или пък такива като Бендейгид, които още тогава искаха да отгледат момчетата, за да могат те да отмъстят за жриците. И сега са живи и здрави, а да отричаме съществуванието им, сме закъснели с цели двадесет години. Сега вече не бих могла да им отрека правото на отмъщение.
„Само това не“ — мислеше Арданос. Никому и през ум на биваше да минава, че думите на Лианон са израз на собственото й мнение или на мнението на жреците. С устата на Лианон говореше единствено Богинята. Не биваше да й припомня, че мнението й никога не се е различавало съществено от решенията на съвета на друидите; не биваше да я оставя да възприеме собствените му цинични мисли — че Богинята, ако изобщо съществуваше, отдавна е престанала да се грижи за своите — освен може би за жриците си, но и това не бе сигурно.
Арданос каза предпазливо:
— Но аз нищо не намеквам. Искам само да ти припомня — всъщност защо не седнеш пак? Телохранителят ти започна да ме гледа подозрително. Искам да кажа, че ако Богинята се вслушва в постоянните ти молитви за мир, това ще рече, че не обръща внимание на молитвите на голяма част от народа ни, който иска открит бунт и дори война. Как смяташ, колко още тя ще се вслушва само в теб и няма да обръща внимание на тях? Или, грубо казано — „при това не достатъчно грубо“, допълни той наум — прости ми, но ти вече не си в първа младост. Какво ще стане в деня, когато ти престанеш да свещенодействащ в светилището?
13
Катубодва (Повелителката на Гарваните) — британска богиня на войната. В келтската митология се споменава и под името Мориган. (Б.пр.)
14
В древен Рим жреци, наречени „харуспекти“, гадаели бъдещето по вътрешностите на жертвени животни, най-често кокошки. (Б.пр.)