— Бригита би трябвало да е преситена от воини — каза Ейлан.
— По-скоро е преситена от римско правосъдие — сопна се Кинрик. — Но напоследък се носят странни слухове. Ако в самия Рим избухне гражданска война, може би ще успеем да се отървем от така наречената им законност. И тогава всеки римски дом ще бъде изравнен със земята, както на времето стана с дома на Бендейгид!
Ейлан го прекъсна.
— Нима си забравил? Не римляни изгориха бащиния ми дом. Не бяха римляни тези, които убиха майка ни! Бяха хибернийски пирати и тъкмо римляните ни помогнаха да ги накажем!
— Ние решаваме в нашите земи! — отвърна категорично Кинрик. — В нашите земи само ние наказваме и прощаваме. Нима трябва да мълчим, покорни като кучета, и да оставим римляните да ни казват с кого и кога да се сражаваме?
Бледата кожа на лицето му беше пламнала от гняв. Ейлан настоя:
— По-добре лош мир, отколкото добра война.
— И ти ли повтаряш предателските думи на Арданос? А може би те са ти внушени от самия Мацелий — или от хубавото му синче? — избухна Кинрик.
Зад него Хю запристъпва от крак на крак. Ейлан бе толкова ядосана, че не му обърна внимание.
— Мацелий поне се грижи за доброто и на римляни, и на британци.
— А аз не — така ли? — очите на Кинрик искряха гневно.
— Нищо подобно не съм казала.
— Но го мислиш! — изсъска Кинрик. — Знам, че младият Мацелий е идвал тук. Какво ти е наговорил? Докато ти си Велика жрица, не ни трябват римляни! Крайно време е да се сложи край на твоите предателски пророчества! Бендейгид е избран за Върховен друид — затова съм тук, за да ти го съобщя — и можеш да бъдеш сигурна, че ще ти се наложи да говориш по съвсем различен начин на следващия празник!
Диеда гледаше ту Ейлан, ту Кинрик. Лицето й беше пламнало от възбуда. Ейлан се опитваше да се владее. Казваше си, че Кинрик само се опитва да я засегне.
— Не отричам, че Арданос споделяше с мен желанията си и тълкуваше думите на Богинята. Но това, което говори Богинята, докато аз съм в транс, няма нищо общо с мен. Аз не съм лъжепророчица, Кинрик — отвърна тя тихо.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че Богинята иска от нас да не воюваме с нашествениците?
— Защо не? — възрази Ейлан. — Не забравяй, тя е майка. — „Аз също“ — Ейлан преглътна последните думи, които напираха на устните й, и допълни гневно: — Нямаш право да говориш така с мен!
— Аз съм отмъстителят на Богинята — извика Кинрик, — и ще говоря, каквото пожелая — и дори ще наказвам!
И преди Ейлан да разбере какво става, той вече я бе ударил по бузата. Тя извика, а Диеда възкликна стреснато:
— Как смееш?
— Катубодва ми е свидетел, че постъпвам така с всички, които предават народа ни на римляните!
Огромна сянка надвисна над Кинрик. Той понечи да се обърне, все така пламнал от гняв, но сопата на Хю го спря в движение, стовари се върху му и след миг главата му се превърна в каша от кръв, кости и мозък. Писъкът на Диеда разцепи въздуха, Ейлан протягаше ръце, за да спре Хю, но бе вече късно.
За миг тялото на Кинрик остана право. Още можеше да се забележи изненадата, изписана на това, което бе останало от лицето му. И тялото осъзна най-сетне своята смърт и се свлече на земята в безжизнена купчина.
Трепереща, Ейлан се наведе и повдигна китката на Кинрик. Потокът от кръв, който течеше от главата му, започваше да намалява и Ейлан знаеше добре, че няма да намери никакъв пулс. Тя вдигна отчаяно очи към телохранителя си, който бе започнал да позеленява при вида на кръвта.
— Хю… защо го направи?!
— Повелителко… той се осмели да те удари!
Ейлан сведе глава. Знаеше, че дори на мястото на Кинрик да бе самият Арданос, Хю пак щеше да го убие. Той знаеше едно — Великата жрица е недосегаема. А сега трябваше да намерят начин да скрият от хората смъртта на Кинрик. Последователите му бяха малобройни, но отчаяно смели хора. Ако започнеха да си отмъщават, крехкото единство, което съществуваше сред народа им, щеше да рухне безвъзвратно. Мъртъв, Кинрик щеше да бъде още по-опасен, отколкото жив.
Диеда ридаеше. Ейлан не можеше да пророни дори една сълза.
— Върви, Хю — каза тя уморено. — Кажи на Миелин какво се случи и я помоли да прати вест на новия Върховен друид.
„Баща ми“ — допълни тя наум. Не искаше да мисли какво означаваше това.
— Не говори с никой друг — продължи тя на глас — и когато кажеш всичко на Миелин, забрави за станалото.
После се изправи на крака. Имаше чувството, че изведнъж се е превърнала в стогодишна старица.