— Казано е в Светото писание — поде тя смело, — че на всички нас — и жени, и мъже — ни е вдъхнат живот, за да славим Създателя.
— Звучи много скучно — отвърна Гай. — Ако аз бях бог, бих изисквал от своите творения да вършат нещо, вместо да прекарват живота си в безделие и славословия.
— Не е дадено на творенията да съдят Твореца.
— Защо не? — възрази Гай.
— Как може да има нещо по-хубаво от това да славиш Господа? — Сенара отново вдигна поглед съм него. Така, пламнала от смущение, му се стори още по-красива.
„Има и още как, каза си той; и аз смятам да те науча да го цениш“. Беше убеден, че ако има Бог и той е създал женската красота, не би могъл да иска от мъжете да не я оценяват по достойнство. Само че още не бе време да го казва на момичето.
— Хайде, разкажи ми нещо за твоя Творец.
— Във всяка религия — освен в римската, защото вие се кланяте на злия си император като на божество — се говори за Творец. Той е създал всичко видимо и невидимо, и ни е вдъхнал живот, за да Го славим.
— Ако трябва да бъдем точни, ние почитаме божественото начало у императора, божественото вдъхновение, което насочва постъпките му — прекланяме се пред духа на империята, а не пред човека, който заема императорския трон. Именно затова преследваме като предатели тези, които не кадят тамян пред лика на императора.
— Предполагам, че е възможно някога да е имало и добри императори, въпреки че нашите свещеници не вярват в това — кимна Сенара. — Но нима би могъл да оправдаеш Нерон, който е отнел живота на толкова християнски мъченици?!
— За Нерон не споря — каза Гай, — нито пък за Калигула. Дори сега в Рим има хора, които считат че Домициан отиде твърде далеч в обожествяването на собствената си личност. Но когато това стане, тези, които са въздигнали човека до трона, имат право да го свалят оттам.
„И така ще стане — при това скоро“ — добави той на себе си.
— Ти си толкова горд с римския си произход — каза Сенара. — А аз не знам почти нищо за семейството на майка си и нерядко съм се чудела какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ме бяха отгледали те. Ти в Рим ли си роден? Гай се усмихна.
— Ни най-малко, и аз съм половин британец като теб. Майка ми е била принцеса от племето на силурите. Умряла съвсем млада, при раждането на сестра ми.
— Колко тъжно! — очите й се насълзиха и Гай едва сега осъзна, че са много тъмносини. — Какво е станало после?
— Отгледал ме е баща ми — продължи Гай. — Аз съм единственият му син, затова се е постарал да ми даде най-доброто възможно образование; да ми осигури учители по гръцки и латински; после постъпих в легионите. Всъщност това е всичко — няма повече за разказване.
— Нима е нямало жени в живота ти?
Беше очевидно, че Сенара се бори безуспешно с любопитството си. Гай реши, че това е добър знак.
— Баща ми уреди брака ни с Юлия, когато бях още съвсем млад — каза той предпазливо. Един ден тя щеше да узнае истината за Ейлан и техния син, но сега не бе време да говори за това с нея. — Може би знаеш, че жена ми положи обет да се откаже от плътската любов, и сега съм сам — заключи той натъжено. Отвън гръмотевиците тътнеха една след друга.
Сенара каза:
— Знам, че не бива да го казвам, а и отец Петър би ме упрекнал, но все пак ми се струва, че жена ти не е постъпила правилно. Знам, че за една християнка обетът за безбрачие е най-добрият избор, но след като веднъж е била свързана с теб в брак по обичая…
— Ако ти беше моя съпруга, би ли дала такъв обет?
Сенара пламна отново, но отвърна сериозно:
— Не. Апостол Павел учи, че тези, които са положили брачен обет, трябва да му останат верни. Само тези, които още не са женени, не бива да се обричат.
— Мисля си, че ако бях взел теб за жена, би се отнасяла по-съвестно към съпружеските си задължения — каза той с особена нежност.
— Ако ти се бях врекла, никога не бих нарушила обета си.
— А полагала ли си обет във Вернеметон? — Сенара гледаше вторачено пода пред краката си. Гай пристъпи още по-близо до нея. Виждаше как пулсира вената под фината кожа на шията й.
— Не, не съм — промълви тя. — Те винаги са се държали добре с мен и не са искали почти нищо в замяна, но си мисля, че ако се обрека да служа на тяхната Богиня, трябва да обърна гръб на това, което съм наследила от майка си. Скоро ще трябва да взема решение.
— Мисля, че има друг изход — гласът му затрепери. Упоителният аромат на косите й го замайваше, но той си наложи да говори спокойно. — Юлия се отрече от правата си на съпруга, като положи обет за целомъдрие, защото ние се оженихме по римския, не по християнския закон. Винаги мога да я напусна и тогава бих се оженил за теб, Сенара — или Валерия — нали така те наричаше майка ти? Твоят чичо, Валерий, е добър човек. Знам, че ще се радва, ако те отведа от Вернеметон.