Гай чуваше ясно пресекливото й дишане. Приличаше му на малка, пъстра птичка, също като Ейлан, когато дойде при него преди толкова години — не смееше да я докосне, за да не я подплаши. Но Ейлан вече не го искаше — и той решително я пропъди като сянка от миналото. Това момиче беше живо и истинско, и близостта му го караше да забрави всичко останало.
— О, ако това можеше да стане — прошепна Сенара. — Но къде бихме могли да отидем?
— В Лондиниум, или дори в Рим. Очакват се големи промени, Сенара. Не искам да ти казвам нищо повече, но вярвай ми, ако решиш да дойдеш с мен, двамата ще можем сами да решаваме бъдещето си!
Несигурността и болезнената нужда да я докосне почти го влудяваха. Бореше се с желанието си да я притисне към себе си, но му се струваше, че никога не се е изправял пред по-трудна задача. Непрекъснато си напомняше, че страстта му може да я отблъсне. Когато срещна очите й, можеше само да се моли тя да не се стресне от неприкритото желание в погледа му.
Сенара не избяга. Остана на мястото си, цялата разтреперана, и промълви едва чуто:
— Само да знаех какво да сторя…
„Ела с мен, отвърна й той мислено. Помогни ми да отгледам сина си!“ Нали затова искаше за съпруга нея, а не някоя високомерна римлянка, която би презирала британската кръв на Гауен. Единствено заради момчето…
Най-сетне Гай се осмели да я погали по косите. Тя не се отдръпна, но продължи да трепери. Уплашен да не я отблъсне, той дръпна ръката си.
— Господи, какво да сторя? Научи ме! — изплака тя и обърна лицето си така, че страната й легна в ръката му.
— Мисля — прошепна той, — че тъкмо твоят Бог ни е събрал.
— Дано си прав!
— Ще отида при чичо ти и ще го помоля да ми даде пълномощия да те отведа от Горския храм. Когато се върна, трябва да бъдеш готова да ме последваш — каза Гай. — Мине ли следващото пълнолуние, ще бъдем двамата заедно — на път към Лондиниум.
Отново успя да се овладее, за да не я сграбчи в прегръдките си. И беше възнаграден, защото момичето застана на пръсти и смутено прошепна в ухото му:
— Нека се целунем на сбогуване като брат и сестра во Христе.
— Ах, Валерия, не такава целувка искам от теб — прошепна Гай в косите й. — Някой ден ще разбереш.
Тя се отдръпна и той не се опита да я задържи. И добре стори, защото веднага след това завесата на вратата се повдигна и в колибата влезе отшелникът. Гай забеляза с учудване, че Сенара поздрави свещеника без видимо смущение. Явно всички жени умееха да прикриват чувствата си по-добре от мъжете. Спомни си колко бързо бе успяла да се овладее и Ейлан след последното си гневно избухване. Сенара каза невъзмутимо:
— Радвай се, отче. Гай Мацелий обеща да ме отведе от светилището на друидите и да ми намери нов дом, може би дори в Рим.
Отец Петър изгледа остро Гай; явно не беше наивен като момичето. Гай побърза да го успокои:
— Сенара се опитваше да ме убеди да се присъединя към паството ти, отче.
— А ти какво реши? — отецът продължаваше да го гледа с подозрение. Гай отвърна уклончиво:
— Сенара умее да говори убедително. Отец Петър пламна от възторг.
— Ще те приема като свой син — каза той доволно. — Ти би дал добър пример на хората от твоята класа.
„И още как, каза си Гай. Един високопоставен римлянин би бил добър улов за този събирач на души“. Пък после нека християните разправят, че не обръщали внимание на ранг и произход! Все пак — щом момиче като Сенара бе привлечено от тяхната вяра, в нея не можеше да няма нещо добро.
29
— Ейлан! Ейлан! Императорът е мъртъв! — Сенара връхлетя през вратата, но веднага спря като закована, опитвайки се да възстанови приличието, с което би трябвало да се държи пред Великата жрица.
Ейлан остави с усмивка вретеното си и покани момичето да седне. Сега, когато Кайлеан я нямаше, а Миелин отново бе изпаднала в едно от мрачните си настроения, Ейлан все повече започваше да разчита на компанията на Сенара. От смъртта на Кинрик Диеда не бе разменила и дума с нея. Поне бяха успели да го погребат, без хората да разберат нещо. През нощта бяха дошли двама друиди и бяха отнесли тялото. Положиха го в древната надгробна могила при Хълма на Девиците. Ако смъртта на Кинрик не бе кой знае колко славна, поне бе погребан като герой.
— Човекът, който ни носи яйцата, чул новината в Дева — очите на Сенара бяха широко отворени от възбуда. — Убили Домициан преди седмица, точно преди равноденствието, и сега целият свят — от Каледония до Партия — жужи като разбунен кошер! Някои казват, че следващият император ще бъде сенатор, избран от своите, други, че легионите ще наложат своя избраник. Но най-вероятно е никой да не отстъпи и да избухне гражданска война!