Ейлан протегна ръце към нея и я притисна в прегръдките си.
— Горкото ми момиче — въздъхна тя. — Нали знаеш, ти си свободна да ни напуснеш, когато пожелаеш, и да вземеш за съпруг този, към когото те тегли сърцето. Когато те доведоха при нас, ти беше още дете. Тогава никой не е говорил, че ти ще положиш тук обет — но то бе толкова отдавна, че почти сме го забравили. Разкажи ми всичко. Кога се запозна с този мъж? Кой е той? Нямам нищо против да се омъжиш, но нали знаеш, ти си ми като родна дъщеря, и бих искала да се убедя, че изборът ти е правилен.
Сенара я гледаше втренчено. Не можеше да разбере нищо. Ейлан не само че не се сърдеше, но бе и готова да я пусне.
— Срещнах го в колибата на отец Петър. Той е римлянин, приятел на чичо ми Валерий…
Прекъсна я разнеслия се пред вратата мъжки глас.
— Сенара ли? — чу се отговорът на едно от момичетата. — Да, мисля, че е вътре.
„Трябва да поговоря с това момиче, каза си Ейлан. Редно е да се научи да известява за посетителите — особено ако посетителят е мъж“. Сенара се сети, че Хю го няма, и в такъв случай задължението да пази Великата жрица е нейно, забърза към вратата и застана до нея. На прага застана някакъв мъж. Ейлан, която наблюдаваше Сенара, видя как кръвта изведнъж се отдръпна от лицето на момичето и после изведнъж отново нахлу, така че бузите му пламнаха като огън.
— Това е той… — каза тя плахо. — Дошъл е за мен…
Сенара отстъпи встрани и на трепкащата светлина на лампите Ейлан видя лицето на новодошлия.
— Гай… — прошепна тя. Не можеше да е истина! Това бе някакъв кошмар, роден в измъченото й съзнание! Тя затвори очи, но когато ги отвори, Гай все още стоеше на прага — от плът и кръв, и гледаше зашеметено ту Сенара, ту нея.
Сенара пристъпи напред.
— Гай! — възкликна тя. — Не те очаквах толкова скоро! Получи ли разрешение от чичо ми да се оженим?
Гай се огледа диво около себе си.
— Глупаво момиче! Какво търсиш тук?
Пламъкът на лампите сякаш бе лумнал и в гърдите на Ейлан. Тя се изправи бавно на крака.
— А ти какво търсиш тук? — процеди през зъби Великата жрица и се обърна към Сенара. — Да не искаш да ми кажеш, че мъжът, когото обичаш, е Гай Мацелий Север?
— Да, той е. Защо? Какво има? — Сенара гледаше объркано Ейлан. Ейлан отново се обърна към Гай.
— Ти ще й кажеш какво има — нареди тя. — Кажи й цялата истина — ако можеш да намериш смелост у себе си.
— Каква истина? — попита уплашено Сенара. — Знам, че е женен за римлянка, която отказва да изпълнява съпружеските си задължения. Но той, разбира се, ще се разведе с нея, преди да се ожени за мен…
— Разбира се — макар и тих, гласът на Ейлан звучеше ужасяващо. — И така, Гай, тя знае за дъщерите, които имаш намерение да изоставиш. А знае ли за нашия син?
— Вашият син?! — зашеметена, Сенара се обръщаше ту към Ейлан, ту към Гай. — Кажи ми, че не е вярно — обърна се тя с умолителен тон към Гай. После гласът й секна.
— Ти не разбираш… — измънка безпомощно Гай.
— Не разбирам… — повтори отчаяно Сенара. — Аз исках да те спася, а вместо това ти се опита да ме опозориш. Ясно ми е, че си ме имал за глупачка!
Тя се отвърна от него и в същия миг вратата се отвори с трясък. Гигантът Хю нахлу в стаята с вдигната сопа. Но след смъртта на Кинрик Повелителката го бе нахокала жестоко, и той не искаше да повтори грешката си.
— Господарке — измънка Хю, — казаха ми, че тук имало мъж. Чух викове. Какво искаш от мен?
Ейлан не откъсваше очи от Гай. Мислеше си, че ако не беше надвисналата над всички опасност, би й се сторил смешен. Но може би за горд римлянин като него не можеше и да се измисли по-тежко наказание от това да изпадне в такова нелепо положение. След малко Ейлан наруши мълчанието си, което се стори безкрайно на останалите. Тя вдигна ръка и нареди с жест на Хю да не мърда.
— Върви — каза тя мрачно на Гай. — Върви си веднага, инак той ще ти пръсне черепа — обърна се към Сенара и добави: — Върви и ти с него, щом искаш — докато все още имам власт да ви защитя.
Сенара изгледа Гай и после се хвърли в прегръдките на Ейлан.
— О, не — изплака тя, — за нищо на света не бих тръгнала с него сега!
Ейлан притисна момичето към себе си и отново вдигна поглед към Гай.
— Вън оттук — процеди тя тихо. — Излез незабавно или ще наредя на Хю да ти покаже на какво е способен — изведнъж гневът й разби бента на самообладанието и тя изкрещя: — Върви си, за да не те убия със собствените си ръце!
Гай не се опита да й противоречи. Той отметна завесата на вратата и изчезна в мрака.
Седнал в кръчмата „При синия орел“, Гай отново повика кръчмаря и му поръча ново шише кисело галско вино. Пиеше почти непрекъснато от три дни насам, като само от време на време сменяше кръчмите, когато кръчмарите отказваха да му наливат повече вино. Но те го познаваха отлично, знаеха и кой е баща му — и не се съмняваха, че рано или късно ще им се плати.