Понякога Гай се замисляше дали вече са забелязали отсъствието му, но баща му сигурно щеше да реши, че е заминал за вилата, а пък Юлия щеше да предположи, че е останал в града при баща си. Основният проблем, който го вълнуваше, бе колко още вино ще трябва да изпие, за да притъпи болката в сърцето си.
Беше решил да остане в Дева първо поради политическото положение, а освен това защото не искаше да се изправи пред Лициний, за да му каже, че възнамерява да напусне дъщеря му и ненужните никому дъщери, които тя му бе родила. Като се замисли, той си призна честно, макар и със закъснение, че Лициний сигурно би упрекнал Юлия, ако научеше за положения от нея обет. Самият той останал без син, Лициний сигурно не би искал Юлия да бъде напусната от мъжа си поради това, че не му е дарила наследник. Но от друга страна, ако Лициний успееше да убеди дъщеря си да изпълнява съпружеските си задължения, Гай нямаше да може да се ожени за Сенара, а единствено мисълта за нея го топлеше през последните дни и му помагаше да прогонва страховете си.
Сега това, разбира се, нямаше никакво значение. Гай надигна шишето и течният пламък на виното стопли за миг гърдите му. Сенара не го обичаше. Юлия не го обичаше. А Ейлан — неговата Ейлан — го ненавиждаше. Гай потръпна, защото отново си спомни ужасното лице на фурията — беше застанал отново лице в лице с нея онзи ден, когато Ейлан го прогони от Вернеметон.
Вратата на кръчмата се отвори с трясък и вътре нахлуха голяма група легионери. Гай си каза кисело, че командирът сигурно вече се безпокои да не е объркал нещо в плановете си. Пирът, който организира за легионерите, не му свърши никаква работа — само отслаби дисциплината в легиона. Ако се намираха в Рим, при такова положение императорът би опразнил хазната си, за да залъгва хората с циркови представления, но тази забравена от боговете провинция можеше да предложи единствено бой на мечки с кучета. Това, разбира се, не можеше да отклони достатъчно вниманието на хората, а войниците започваха да вилнеят и напрежението се усилваше с всеки изминал ден.
Никой не обърна внимание на самотния мъж, който се напиваше кротко в един ъгъл — Гай въздъхна доволно и отново посегна към шишето.
Някаква ръка стисна китката му. Той вдигна зачервените си очи и срещна погледа на стария си приятел Валерий.
— В името на Меркурий, човече, вече мислех, че никога няма да те открия! — Валерий отстъпи една крачка, огледа Гай по-добре и изкриви лице. — Добре поне, че баща ти не може да те види в това състояние!
— Той… знае ли… — започна Гай.
— Да не си луд? Ако теб не те е грижа за чувствата на стария, аз поне се опитвам да му пестя неприятностите. Един от войниците ми каза, че те виждал из кръчмите. Какво те прихвана да се напиваш тъкмо сега? Хайде, няма да говорим повече — прекъсна той слабите протести на Гай, — първо трябва да те измъкна оттук!
Гай продължаваше да мърмори и да възразява, когато Валерий го извлече на улицата и прекоси заедно с него града, за да го отведе в банята. Но едва когато спътникът му го бутна в студения басейн, Гай изтрезня дотолкова, че да разбира какво му се говори.
— Кажи ми сега — поде Валерий, когато Гай се появи, плюещ вода, на повърхността, — племенницата ми Валерия още ли живее в Горския храм?
Гай кимна.
— Отидох да я взема, но тя… промени решението си и не пожела да тръгне с мен.
Спомените от последните дни нахлуха с нова сила в съзнанието му. Беше представил на Валерий една доста изменена версия на истинското положение и бе получил от него съгласие да вземе Сенара за съпруга — това му даваше право да разпитва какво е станало. Но то не обясняваше видимото му безпокойство.
— Слушай — поде забързано Валерий. — Ти не си единственият, който се напива от няколко дни. Снощи прекарах вечерта с няколко легионери от канцеларията на квестора — имената им нямат значение — които непрекъснато говореха за жриците във Вернеметон. Един дори каза: „При това те не са като нашите весталки — най-обикновени жени от варварските племена“. Опитах се да ги възпра, протестирах, но не ми обърнаха внимание и накрая се хванаха на бас, че могат да отвлекат една от жриците и боговете няма да ги накажат, защото те не били под ничие покровителство.
Гай взе кърпата и започна да се трие яростно. Още не можеше да възприеме изцяло всичко, което Валерий казваше.