„Само да можех да намеря сили да й кажа истината“. Гърлото му се сви от неочакваната сила на обзелото го вълнение. „И аз, и тя отпадаме с годините, но Рим е още в разцвета си. Кой ще учи младите на древната ни мъдрост, за да я съхранят, докато Рим на свой ред остарее и рухне? Кой ще запази старите предания живи за деня, когато земята ни отново ще бъде само наша?“
Лианон пак се отпусна в стола си и покри очите си с ръце. После проговори:
— Нима предполагаш, че аз не съм мислила за това?
— Убеден съм, че си мислила — отвърна той. — Знам и до какъв извод си стигнала. Един ден Вернеметон може да бъде управляван от жрица, която ще моли за война, а не за мир. И войната ще дойде. Знаеш не по-зле от мен какво ще се случи тогава с нас.
— Мога да служа в храма, докато съм жива — отвърна Лианон с горчивина. — Но дори ти не би могъл да искаш от мен нещо повече.
— Докато си жива — повтори друидът. — Тъкмо за това съм дошъл да говорим.
Лианон прекара ръка през очите си. Арданос поде отново, този път с по-мек тон.
— Нали ти сама избираш наследницата си?
— В известен смисъл — каза Лианон и си пое дълбоко дъх. — Казват, че ще мога да разбера кога ми е дошло времето да си отида от този свят и да предам силата и мъдростта, които на времето получих от предшественицата си. Но ти знаеш кой има правото на същинския избор. Аз не бях избраницата на Хелве. Тя ме обичаше, но никога не ме е имала предвид за своя наследница. Беше избрала друго момиче — не е необходимо сега да споменавам името му. Тази, другата, беше на деветнадесет години и не съвсем наред в главата. Тъкмо нея целуна Хелве, когато се прощаваше с нас. Но после никой дори не спомена името й на съвета, никой не предложи да я подложат на изпитания. Защо не — ти знаеш по-добре от мен. Окончателният избор си остава право на жреците. Моите думи няма да имат голямо значение, освен ако не избера наследница, за която съм убедена, че и те биха приели.
— Все пак — настоя Арданос, — това може да се уреди. Искам да кажа, твоят и техният избор да съвпадат.
Лианон отвърна:
— Твоят избор, искаш да кажеш.
— И така да е — той въздъхна. Тя действително много бързо разчиташе мислите му, но той нямаше намерение да крие нещо от нея — точно сега не.
— Нали вече веднъж опитах — поде уморена Лианон, — с Кайлеан. Много добре знаеш как завърши този опит.
— Знам ли?
Лианон го изгледа внимателно.
— Би трябвало да обръщаш повече внимание на събитията в Горския храм. Тъй или иначе, ще ти е трудно да й се довериш — тя има крайно неприятния навик да мисли, при това винаги в най-неподходящия момент.
— Но тя е старша жрица. Ако умреш утре, тя ще бъде наследницата. Няма а стане Велика жрица единствено, ако загине по време на Голямото изпитание — Лианон пребледня, но Арданос продължаваше: — Ти би трябвало да знаеш по-добре дали изборът ти ще е угоден на боговете…
Лианон мълчеше. Тогава Арданос подхвана внимателно:
— А ако все пак има някоя друга… не толкова добре позната на всички? Някое момиче, което ти да започнеш да обучаваш от самото начало? Ако приемем, че Съветът… не заподозре предварителната ни уговорка…
— Ако момичето е интелигентно и подходящо за този сан, не мисля, че ще е престъпление или богохулство да я подготвя за избора на боговете… и дори за самото изпитание — отвърна замислено застаряващата Велика жрица.
Арданос мълчеше. Знаеше, че не бива да настоява повече. Отвън вятърът виеше в клоните на дърветата, но вътре, в стаята, бе толкова тихо, че се чуваше само дишането им.
— И кого си избрал да избера? — попита Лианон.
В продължение на три дни преди голям празник, когато предстоеше да говори с гласа на Богинята, Великата жрица живееше в пълно усамотение. Прислужваше й само една избрана жрица. През тези три дни тя почиваше, размишляваше и се пречистваше. Кайлеан, която почти винаги бе избирана да й прислужва, с радост чакаше тези дни, когато двете живееха напълно отделени от останалите. Стените на Горския храм понякога й се струваха тесни, а когато толкова много жени живееха заедно, пък били те и свещенослужителки, нерядко възникваха разправии.
Но сега установяваше, че й е трудно да отхвърли мислите за външния свят. Тъкмо пресилваше овесената каша в украсено с резба дървено блюдо. Добавила беше и орехи, за да направи кашата по-питателна — по време на пречистването Великата жрица не ядеше нищо от животински произход. После постави блюдата пред Лианон.