„О, богове! Ако Кайлеан беше тук — или Лианон… или майка ми! Само да не бях толкова самотна — тъкмо сега!“ Нямаше никой, комуто да се довери. Дори Сенара, потънала в сълзи и самоотричане, вече й беше враг. А родният й баща беше най-страшният й враг.
Тя се загледа в лицето на спящия си син. Сърцето й биеше толкова силно, че се боеше да не го разбуди. Възможно ли бе това голямо момче някога да е било онова мъничко бебе, което се побираше в дланите на баща си? Той беше плод на взаимна любов, заченат през онзи единствен ден, когато Ейлан се поддаде на силата на собствените си чувства и на страстта на Гай. Спомни си възторга, който я бе изпълнил тогава, убеждението си, че е постъпила правилно, защото любовта им е свята.
Гауен беше толкова красив! Как бе възможно в непоносимата си скръб да даде живот на такова прекрасно дете? Тя не преставаше да попива чертите на момчето — Гауен беше още дете, с несъразмерно израсли крайници, но у него вече можеше да се открие мъжа, който щеше да стане един ден. Не можеше да реши дали прилича на Гай или не. Някога това би я разочаровало, но сега поне знаеше, че няма да й се налага да подтиска пристъпа на омраза всеки път, когато нещо у делото й напомнеше за баща му.
Но той беше син на Гай; заради него тя се бе съгласила Гай да вземе за жена дъщерята на някакъв висш римски сановник. Само че сега Гай щеше да се разведе с Юлия, но не заради нея и детето, а заради Сенара — Сенара, която бе заместила в сърцето й покойната й малка сестричка. Сенара, която беше по-млада и затова по-красива в очите на Гай.
На кръста й висеше сърповидният нож, който всяка жрица получаваше при посвещаването си. Тя опипа замислено острието му. Огледа вените на китката си, където ясно се виждаше пулсирането на кръвта. Само един разрез би сложил край на мъките и грижите й — поне в този живот. Защо й бе да чака обещаната й от Богинята съдба? Но какво би станало с Гауен, ако сама сложеше край на живота си?
Тя отново окачи ножа на колана си и се отправи към входа. Лицето й, осветено от трепкащата светлина на лампата, сигурно бе издало нещо от чувствата й, защото Хю угрижено се обърна към нея.
— Господарке?
— Отиваме обратно в моя дом, а после ти ще повикаш Сенара. Трябва да разговарям с нея.
Не след дълго Хю се върна с момичето. Дрехата на Сенара беше омачкана, очите й — подути, по страните й имаше следи от сълзи. Когато видя Ейлан, тя веднага изплака:
— Прости ми, Повелителко! За нищо на света не бих…
— Стига — прекъсна я Ейлан. — Нямам сили да понеса всичко това още веднъж. Знам, че скоро ще умра — Великите жрици имат тази привилегия — Богинята ги предупреждава кога им предстои да напуснат този свят.
Тя си пое дълбоко дъх, а Сенара пребледня като платно.
— Не е вярно — възрази тя отчаяно. — Казано е в Светото писание, че никой не може да знае кога ще дойде неговият час…
— Мълчи — прекъсна я отново Ейлан. — Трябва да ти кажа нещо много важно. Ако греша, няма да има значение повярвала ли си ми или не, но ако съм права, обещай ми да изпълниш една моя молба.
— Всичко, каквото поискаш — каза покорно Сенара. Ейлан отново си пое дъх.
— Ти ме чу, когато казах, че имам син от Гай. Но не знаеш, че този син е Гауен, който отрасна при нас. Искам от теб да се омъжиш за Гай и да вземеш Гауен със себе си, за да го отгледаш като свое дете. Моля те… — когато бе предсказала собствената си смърт, гласът й бе напълно спокоен, но сега затрепери, — обещай ми, че ще се държиш добре с него.
— О, не! — извика Сенара. — Не бих се омъжила за Гай Север, дори да е последният мъж на тази земя!
— Обеща ми да изпълниш една моя молба — напомни й тихо Ейлан. — Така ли спазваш дадената дума?
Сенара вдигна към нея насълзените си очи и каза:
— Искам само да сторя това, което е редно. Ако ти мислиш… — тя млъкна, задъхана. — Ако Бог е решил да те прибере при себе си, да бъде волята Му, но обещай ми да не посягаш на собствения си живот, Ейлан!
Ейлан събра цялото си достойнство и отвърна:
— За мен няма никакво значение дали вярваш в предсказанията ми или не. Но ако не искаш да ми помогнеш, можеш да си вървиш, Сенара.
Сенара възрази плахо:
— Не мога да те оставя сама в такова състояние!
— Тогава, поне заради Гай, трябва да ми обещаеш, че ще се грижиш за момчето!
— Но ти си длъжна да живееш, именно заради Гауен — настоя Сенара. — Имаш син, без значение от кого, и нямаш право да разполагаш с живота си, както ти хрумне. Гауен е чудесно дете. Трябва да живееш, за да го видиш пораснал. А що се отнася до Гай…
— Моля те, не споменавай името му пред мен.