— Тогава ти си ни лъгала — изсъска Бендейгид в ухото й. — Лъгала си мен, когато се кълнеше, че този човек не те е докосвал! Или може би всичко е започнало по-късно, когато вече бе дала обет в храма? Може би по време на любовните ти срещи е успял да те научи да лъжеш, да заплащаш ласките му с предателство? Може би дори си се осмелила да прелюбодействаш с този враг на народа ни на тази свещена земя?
Ейлан съзнаваше яростта на баща си, но сякаш виждаше всичко около себе си през дебело стъкло. Накрая всичко се оказа толкова просто! Тя знаеше, че тъй или иначе дните й са преброени. Отдавна вече се бе научила да гледа смъртта в очите. Сега, когато настана часът, не изпитваше и помен от страх.
— Само веднъж се отдадох на Свещения крал — каза тя спокойно — така, както имам право съгласно повелята на древния закон. Само веднъж споделих постелята му — край огньовете срещу Белтейн…
— Какво говориш? — възкликна Миелин, която стоеше зад нея. — Нали тогава отпратиха Диеда — нали Диеда роди?!
— Нищо подобно! — шепотът на удивление отново секна, когато Диеда се изправи до Върховния друид. — Накараха ме да участвам в тази измама! Аз заех мястото й, докато дойде време тя да роди, а когато се върна във Вернеметон, аз заминах в изгнание! Тя се прави на Повелителка и властва в Горския храм — непорочна като новата луна, а всичко почива на лъжа и измама!
— Винаги съм служила на Богинята, никога не съм помагала на римляните! — спокойствието на Ейлан рухна при мисълта, че синът й може да бъде застрашен. Когато се обърна към Бендейгид, тя видя, че изненадата му отстъпва място на дива ярост. Хората се притискаха все по-близо в желанието си да не изпуснат нито дума; надигнаха се гласове от тълпата — питащи и гневни. Отдавна се носеха слухове, че в Рим може да избухне гражданска война, и настроението на хората бе такова, че стигаше само една искра, за да разгори огъня на бунта. Ейлан разбра, че ако моли и се извинява, ще предизвика тъкмо тази катастрофа, която се бе стремила да предотврати през целия си живот.
— Откъде накъде да ти вярвам, уличнице? — изрева баща й. — Целият ти живот е една голяма лъжа!
Бендейгид вдигна ръка, за да я удари. Тогава някаква огромна фигура разбута струпалите се наоколо друиди; беше Хю, издигнал високо сопата си, за да защити своята Повелителка за последен път. Но жреците бяха повече. Още преди Хю да успее да се добере до Бендейгид, бронзовите остриета на мечове блеснаха на огъня, появиха се отново, окъпани в кръв, и пак се забиха в плътта му. Огромният телохранител се свлече на земята, без да издаде звук.
„Би вдигнал ръка дори на Върховния друид заради мен…“ — мислеше отчаяно Ейлан — накрая точно това бе и сторил.
— Отнесете го оттук — нареди задъхано Бендейгид. — Той беше просто глупак.
После се обърна и сграбчи Ейлан за ръката.
— Ако беше достойна за жрица, сега би трябвало да призовеш Богинята, за да ни помага. Но вместо това ще те принесем в жертва, за да я умилостивим!
„Трябва ли да се боя? Целият ми живот беше жертва пред нейния олтар!“ — мислеше Ейлан, докато баща й я влачеше през кръга от хора, за да я остави до Гай. Хората отново замърмориха и завикаха. Някои, чули обвиненията, искаха смъртта на Ейлан, но други настояваха, че е светотатство да се посегне на заклета жрица, в каквото и престъпление да се е провинила.
— Можеш ли да ми простиш, Ейлан? — каза тихо Гай. — Никога не съм бил достоен за любовта ти. Ти виждаше в мен своя Свещен крал, а аз си останах обикновен човек…
Тя се обърна към него и срещна очите му — на израненото му лице бе изписано благородство, каквото досега не бе виждала у него. Искаше да го притисне в прегръдките си, но жреците държаха и нея — и тя разбра, че той няма нужда от това. В очите му вече не се четеше онзи поглед на изгубено дете, който тя познаваше добре. Гай беше срещнал погледа й без да трепне — най-сетне в душата му цареше мир.
— Виждам в теб бога — каза убедено Ейлан. — Виждам духа, който никога няма да загине. Ние двамата сторихме това, което трябваше да бъде сторено, и дори да не успяхме да направим всичко така, както ни се искаше, делото ни на тази земя е завършено. Аз знам, че ще се срещнем в страната на вечното лято — и ще бъдем заедно, преди да дойде време да се върнем отново тук.
— Ти го нарече Свещен крал — каза пресипнало Бендейгид — и той ще умре като Свещен крал.
Ейлан видя, че Гай е обзет от неземно спокойствие. Той не отклони нито за миг очи от лицето й — дори когато започнаха да затягат примката около шията му, но когато острието на меча прониза гърдите му, в последния миг на земния му живот очите му се озариха от безкрайно удивление и възторг, взрени някъде в отвъдното. От гърдите му продължаваше да тече кръв, когато го понесоха към кладата.