Трудно ми бе да застана лице в лице с Мацелий, защото знаех отговора на въпроса, който той не смееше да ми зададе, а знаех и че никога няма да събера смелост да му разкажа как точно е умрял синът му. Из страната вече се разпространяваха най-невероятни слухове. Гай бе загинал, принесен в жертва за спасението на Британия, като Свещен крал, и въпреки някои съмнения, че може и да е римлянин, малцината, които знаеха истинското му име, никога нямаше да издадат тайната.
Наистина, римляните бяха объркани от събитията в империята, но все пак разполагаха с достатъчно сили, за да удавят страната ни в кръв, ако намереха доказателства, че римски офицер е бил принесен в жертва на Хълма на девиците. Но, разбира се, нямаше никакви трупове, а само купчина пепел върху жаравата, останала от Самхаинския огън.
Когато си тръгваха, Мацелий се обърна за последен път към мен, и тогава видях в очите му искрица надежда.
— В Горския храм живеело някакво момче — подхвана той. — Името му било… Гауен. Предполагам, че това е моят внук. Можеш ли да ми кажеш къде е той сега?
Този път можех да отговоря с чиста съвест, че не знам. Никой не бе виждал Гауен от навечерието на Самхаин — беше изчезнал, а заедно с него дойката му и Сенара.
Едва след още три дни Сенара се появи отнякъде — младото й лице бе набраздено от сълзи. Следваше я високо момче с уплашени очи.
— Загинала е заради мен — изхлипа Сенара, когато й разказахме какво се бе случило. — Отишла е на смърт, за да спаси мен — и сина си!
Преглътнах мъчително, но когато проговорих, гласът ми звучеше спокойно.
— Тогава жертвата й не бива да отиде напразно. Ще дадеш ли обет да служиш на Богинята — на мястото на Ейлан — сега, когато нея вече я няма?
— Не мога, не мога — продължи да хлипа Сенара. — Това би било грях! Аз станах назарянка и сега, когато отец Петър отива в Дева, ще мога да се пренеса в неговата колиба. Там ще прекарам остатъка от дните си в пост и молитви!
Примигнах. Изведнъж ми се стори, че виждам ясно колибата в гората, но тя бе заобиколена от много други. Сигурно, казах си, много други жени ще изберат пътя на самоотречението и ще се заселят около Сенара. Видението ми се оказа пророческо — отшелническото обиталище на Сенара постави основата на дом, където сега живеят монахини-християнки, и служат на хората така, както преди го правиха жриците от Горския храм — но това стана много по-късно. Дали Ейлан бе видяла и това в бъдещето? Тъй или иначе, Сенара изпълни дълга си. Тя не стана Велика жрица на Вернеметон, но по свой начин и съгласно своята вяра продължи делото на Ейлан.
— Ще отведеш ли Гауен при дядо му? — попита ме Сенара. — Когато дам обет за отшелнически живот, няма да мога да го оставя при себе си.
„При кой от двамата дядовци?“ — зададох въпроса на ум, и още докато се питах, осъзнах, че не искам да оставя момчето при нито един от двамата — защото и двамата бяха все още пленници на омразата, която трябваше да умре заедно с миналото.
— Гауен… — погледнах момчето и видях, че той не е нито римлянин, нито британец; нито момче, нито мъж — един живот, пред който сега се разкриваше бъдещето. Ейлан бе умряла, за да може синът й да живее в нов свят. — Аз се връщам в Летните земи — там има една долина, обвита в мъгли. Наричат я Авалон. Би ли дошъл с мен?
— Да не говориш за Страната на вечното лято? — попита той. — Казаха ми, че майка ми е отишла там.
— Не точно — очите ми се напълниха със сълзи. — Но е близо дотам — или поне така мислят някои.
Гауен се огледа и потръпна. Помислих си, че трябва да му е много тежко — дори затова, че едва сега започваше да осъзнава загубата си. Почти толкова тежко, колкото на мен — а аз знаех много добре какво съм загубила.
Момчето вдигна очи към мен и аз видях в тях проблясъка на смел дух — той не напомняше в този момент на нито един от двамата си дядовци, нито пък на родителите си — беше си просто Гауен.
— Добре тогава. Ще дойда с теб в Авалон.
Тук, в сърцето на Летните земи, нерядко се чудя защо от всички, които имаха някаква роля в тези събития, оцелях единствено аз. Знам, че мога само да отгатвам частици от божествения план, който всички ние изпълняваме. Възможно ли е синът на Ейлан, в когото се смеси кръвта на два велики народа, да стане един ден основател на нова династия — династия, от която след векове ще се роди и Защитникът на нашата земя?
Мога само да предполагам. Няма го и Мерлин, за да ми покаже пътя, макар че Ейлан ми разказа веднъж, че й се е явил и предначертал съдбата й. Но знам, че всичко трябва да има някакъв смисъл. Уверена съм, че от кръвта на Орела и Дракона, а не от Гарваните на отмъщението, един ден ще се роди Защитникът — и тогава може би Мерлин Британски отново ще добие плът и кръв — за да го съветва и да му помага по трудния път…