В основата на хълма със старото укрепление имаше сергии, на които търговци предлагаха пъстри блюда и всякаква друга дребна стока — някои неща явно бяха изработени от местните селяни, но други биха си намерили купувачи дори и в Рим. Може и да бяха изработени в Рим, защото напоследък търговията между Рим и Британия процъфтяваше, а гръцките и галските търговци пътуваха навсякъде. Продаваше се всичко — от ябълки и сладкиши до коне. Наемаше се и прислуга — Кинрик му бе казал, че на такъв панаир човек може да намери и свинар, и дойка за детето си.
Но когато Гай достигна големия, равен връх на хълма, който напомняше на остров, издигнал се над морето от горска зеленина, очите му се разшириха от учудване. Пазарището заемаше голямо пространство, където дърветата очевидно бяха изсечени за тази цел. То бе така претъпкано от хора и стоки, че не бе ясно докъде точно стига. Но в другия му край широка алея водеше до едно възвишение. Хълмчето имаше вход, иззидан от камък. Когато пресякоха алеята пред него, Кинрик се поклони с благоговение.
— Това вашият храм ли е? — попита Гай. Кинрик го изгледа учудено, но отвърна:
— Тук е погребан един велик вожд на нашите праотци. Може би някои от най-старите бардове знаят името му, но за нас то е изгубено навеки. Ако някога е имало песен за него, сме я забравили или никой не ни е научил на нея.
Друга, по-дълга алея водеше до една постройка, прилична на малка квадратна кула, заобиколена отвсякъде с веранда, покрита със слама. Гай й хвърли любопитен поглед. Този път Ейлан му обясни шепнешком:
— Това е светилището, тук пазят реликвите.
— Прилича ми на храм — отвърна той също тъй тихо, а тя го изгледа удивено.
— Нима не знаеш, че боговете не могат да бъдат почитани в храм, сътворен от човешки ръце, а само под открито небе? — след миг момичето добави: — На някои острови, на запад оттук, където не растат високи дървета, ритуалите се провеждат в каменни гори. Баща ми казва, че тайната на древните каменни кръгове в Южните земи изчезнала навеки с най-старите друиди, които били изклани до крак при нашествието на римляните.
Наблизо се продаваха украшения от гръцко стъкло. Ейлан се загледа в тях и млъкна. Гай въздъхна и си каза, че ще е по-разумно да не задава повече въпроси, за да не се издаде още повече. Със сигурност имаше още много неща, които човек от племето на силурите би трябвало да знае.
Красиви момичета продаваха гирлянди, изплетени от цветя и най-различни други неща, които Гай не съумяваше да различи. Почти всички наоколо се бяха нагиздили с гирлянди. Младите хора се разхождаха безцелно и продължаваха да разглеждат стоките. Кинрик поразпита за свинар, но се върна и каза, че всички искали прекалено много за труда си.
— Проклетите римляни отведоха толкова много мъже да им работят в мините, че сега трябва да наемаме хора срещу заплащане, за да ни гледат животните и да ни обработват нивята — каза той. — Но от друга страна, толкова хора са пропъдени от земите си, че често намираме някой, склонен да работи само за храна и покрив над главата си. Ако бях селянин, това можеше и да ме зарадва, но винаги съм се молил на боговете да си остана воин!
По обяд Рейс събра домочадието си под един клонат дъб в подножието на хълма и раздаде на всеки по малко хляб и студено печено месо. Много пътища водеха към старото укрепление. От мястото, където бяха насядали, се виждаше голяма, добре поддържана алея, която водеше на запад. От двете й страни растяха дъбове. В края й, в далечината, се виждаха сламените покриви на Вернеметон. Светлите стени на постройките се открояваха ясно на фона на Свещената горичка.
Кинрик и Гай бяха отишли да гледат конете. Рейс също бе станала, за да види една своя приятелка. Момичетата вече прибираха остатъците от храната, когато Ейлан замръзна на място и прошепна:
— Виж, ето я Лианон!
Великата жрица, съпроводена от още няколко жени в сини одежди, пристъпваше по Свещения път, под сянката на дъбовете. Слънчевите лъчи, които се процеждаха между листата, озаряваха стройната й фигура. Лианон сякаш не ходеше като простосмъртните, а се плъзгаше — така умееха да вървят само жриците. Погледнато отстрани, тя сякаш се рееше малко над земята. Като видя насядалите хора, Лианон спря, за да им честити празника. Тогава погледът й падна върху двете момичета.