— Колко разумно говорех само преди няколко минути! Но не бях прав. Не мога да те оставя да сториш това…
— Кое?
— Да се съгласиш да те зазидат там с останалите жени…
— Но какво друго бих могла да сторя? — сега бе неин ред да прояви малко разум. — Кинрик, ти си отгледан от друид и знаеш законите. Лианон направи своя избор. Тази, върху която е била положена ръката на Богинята…
— Права си, знам, че е така, но не мога… — той я притисна грубо към себе си, но когато проговори, гласът му беше тих и нежен. — Остани с мен тази нощ — сега е Белтейн. Остани с мен и утре семействата ни няма да възразят срещу брака ни.
Диеда отвърна с неестествена за младостта си горчивина:
— Може би ще ми кажеш какво точно ще обясниш на баща си? Или на моя баща?
Кинрик каза:
— Бендейгид не ми е баща.
— Знам — отвърна тя. — Но това не променя нищо. Независимо от това дали Бендейгид ти е баща или не, Арданос е мой баща, а ако узнае нещо такова, би ме удушил, а теб ще нареди да пребият с камшици. Стореното е сторено. Аз съм обречена да бъда една от девиците на Свещената горичка, а ти си син на друид — или поне си възпитан като такъв… Със сигурност майка ти също е била жрица — добави тя забързано. — Ти сам го каза, Кинрик. Изминат ли първите три години, мога да помоля да ме освободят от обета. И тогава…
— Тогава — каза Кинрик, — ще те взема със себе си, дори да трябва да те отведа на другия край на света.
— Нали каза, че не можеш да поемаш отговорност за жена и деца — подхвана тя, само за да чуе отговора му:
— Не ме интересува какво съм казал — искам те и не мога без теб. После добави:
— Нека тогава да седнем тук и да погледаме огньовете — може да ни е за последен път заедно. Поне за идните три години, което — приключи той мрачно — може да е едно и също.
Върховният друид на Британия стоеше пред портите на Горския храм и гледаше как последните отблясъци на залеза избледняват от вечерното небе. От върха на хълма се чуваха ясно гласовете на хората, които се сливаха в общ шум, наподобяващ крясъците на ята прелетни птици — на фона се открояваха равномерните удари на барабаните. Скоро щяха да пламнат Белтейнските огньове.
Време бе да тръгва, но Арданос изпитваше странно нежелание да помръдне от мястото си. Тази сутрин бе в Дева, за да говори с римския префект. Сега, вечерта, щеше да се наложи да изслуша оплакванията на хората от римското владичество. Какво би могъл да стори, та и едните, и другите да останат доволни? Най-доброто, на което можеше да се надява, бе да поддържа несигурното равновесие, докато — докога всъщност? Може би докато заздравееха старите рани?
„Ти ще си мъртъв много преди това, старче! — каза си Арданос. — Лианон също“.
Старият друид въздъхна. Вдигна очи и видя, че първата звезда вече блещука на нощното небе.
— Повелителката е готова — разнесе се тих глас зад него. Арданос се обърна и видя, че едно от момичетата, като че ли Миелин, държи отворена вратата.
Стаята на Лианон бе осветена от няколко висящи бронзови лампи. На трепкащата светлина Арданос видя фигурата на Великата жрица, отпусната на стола. Кайлеан се бе изправила до нея — строга и бдителна. За миг погледът на по-младата жрица срещна неговия — в очите й се криеше предизвикателство. После Кайлеан отстъпи встрани и произнесе безизразно:
— Взела е свещените треви.
Арданос кимна. Съзнаваше враждебното отношение на младата жена, но докато Кайлеан се държеше с необходимото уважение, малко го бе грижа какво мисли за него всъщност. Стигаше му и това, че бе безусловно вярна на Лианон.
Кайлеан излезе смръщена. В такъв час, когато Великата жрица се намираше в сянката на Богинята, дори тази, която й бе най-близка сред останалите жрици, нямаше право да бъде до нея.
— Лианон… — проговори Арданос тихо. Тръпки разтърсиха слабото му старческо тяло. — Чуваш ли ме?
Последва дълго мълчание.
— Винаги те чувам… — проговори най-сетне Великата жрица.
— Знаеш, че не бих правил с теб това, скъпа — продължи друидът, — ако имаше някакъв друг начин. Но вече знам, че ни очакват беди. Родри, мъжът на една от дъщерите на Бендейгид, тръгнал след мъжете от клана, отведени насилствено от римляните и нападнал охраната. Завързало се сражение и сега Родри е пленен.
— Мацелий е съумял да опази в тайна името му, но няма да може да го спаси. Глупакът е вдигнал оръжие срещу представители на империята. Разчуе ли се това, ще има бунт. Длъжна си да убедиш хората в необходимостта от мир, скъпа — гласът му стана още по-тих и нежен. — Нека има мир в земята ни — Богинята го иска. Ще дойде времето, когато Рим ще рухне — но не сега, не с цената на нова война и нови жертви. Хората трябва да се подкрепят един друг и да се учат на търпение — кажи им го, Повелителко. Кажи им да се молят на боговете за мир.