Още докато говореше, Арданос видя как тялото на Лианон започна да се олюлява и разбра, че думите му достигат до съзнанието й — преминават до онова място, скрито под съзнателната памет, там, където достигаха и думите на Оракула. Независимо от това, което си мислеше Кайлеан, Арданос бе сигурен, че има нещо, което говори през устата на Великата жрица, докато тя бе в транс. Но друидите знаеха, че способността на някой висш дух да говори с устата на простосмъртен зависи много от това доколко добре е развит разсъдъкът, който служи за посредник. Едно необучено момиче например, независимо от своята чувствителност към висшите сили, би могло да говори само с прости, кратки фрази. Това бе и една от причините жриците на Оракула да се подбират много внимателно и да се отделя много време за обучението им.
Някои можеха да го обвинят, че злоупотребява с вярата на хората, но Върховният друид не виждаше друг начин да прибави своята собствена мъдрост и познание за доброто на страната си към заповедите на Оракула. Всъщност той се опитваше да внуши малкото, което знаеше, в съзнанието на жрицата, но ако все пак Богинята говореше с нейната уста, то в крайна сметка Тя решаваше какво ще каже Лианон.
— Мир и търпение… — продължи той бавно и настойчиво. — Рим ще падне по волята на боговете, но не от нашите ръце…
5
Гай проследи с поглед Диеда и Кинрик, които изчезнаха в тълпата, и потисна внезапното желание да ги извика обратно. Ейлан, обзета от внезапно смущение, гледаше втренчено в краката си. Гай отчаяно се питаше за какво да говори с нея. Това, което бе научил току-що за жриците от Мона, го бе оставило в странно потиснато състояние — изобщо не се чувстваше господар на света, което уж бе право на всеки римлянин. Слава на боговете, че Кинрик не подозираше нищо за истинския му произход. Гай бе убеден, че старият Арданос е разбрал истината, но поне бе запазил тайната му. Защо? Този въпрос го притесняваше не по-малко.
Затърси отново някаква безобидна тема за разговор и най-сетне каза:
— Разкажи ми повече за обичаите на твоето племе — как точно празнувате Белтейн? Може би при силурите някои неща са по-различни, а аз не бих искал да объркам нещо — каза си, че това е доста добър начин да прикрие факта, че е присъствал на едно-единствено белтейнско празненство, и то когато беше шестгодишен.
Ейлан се изчерви.
— Разлики ли? — смущението й се усили. — Това е много древен празник. Мисля, че всички племена го празнуват по един и същи начин. Или поне едно време е било така. Арданос казва, че народът ни е донесъл този обичай със себе си, когато праотците ни стъпили за първи път на тези острови. А той би трябвало да знае.
— Разбира се — кимна Гай. — Дядо ти е толкова стар — мислиш ли, че е възможно да е един от тези, които са пристигнали на първите кораби от Галия?
Ейлан се изкиска и Гай си отдъхна с облекчение. Напрежението между двамата постепенно намаляваше.
— Нали видя как се пали свещеният огън — подхвана момичето. — Днес, когато Великата жрица дойде да благослови огньовете, всички ще я приветстваме като живо въплъщение на Богинята, слязла сред нас. Не знам какъв е обичаят при племената от Юга, но в северните земи, в древни времена, жените били много по-независими. Преди да дойдат римляните, племената често се управлявали от кралици. Сега властта е в ръцете на Великата жрица и друидите. Но тези стари обичаи са били причина бригантите да последват Картимандуа16, а ицените — Боадицея.
Гай усети как кръвта му се смразява. Римляните все още плашеха малките деца с името на Боадицея, Кървавата кралица. В Лондиниум все още се виждаха следите от пожара в базиликата, а работниците, когато копаеха основи за къщи и крепостни стени, продължаваха да изравят костите на тези, които се бяха опитвали да избягат от яростта на ицените. Ейлан, без да забележи промяната в настроението му, продължаваше да говори.
— Само когато имало война, кралицата избирала мъж военачалник, който да води племето в бой; нерядко това бил неин брат, понякога и съпруг, но във всички случаи властта му над поданиците била незначителна. Кралицата управлявала по собствена воля — и каквото и да кажеш, жените разбират много повече от управление, защото и най-обикновената жена трябва да ръководи домакинството си. Не е ли по-подходящо племето да бъде управлявано от жена, вместо от мъж, който е учен единствено да се подчинява безусловно на заповедите на своя военачалник?