— При племената може и да е така — отвърна Гай. — Но действително би било невъзможно жена да командва легион, или да властва над огромна империя като тази на Цезарите.
— Не виждам защо да е невъзможно — упорстваше Ейлан. — Жена, която се справя добре с едно домакинство, може да управлява всяка държава не по-зле от който и да било мъж. Та нима и над Рим не са властвали велики кралици?
Гай направи гримаса, защото внезапно си спомни една история, която неговият учител-грък бе набивал упорито в главата му.
— По времето на Клавдиите — поде той предпазливо, — имало, казват, една зла стара кралица на име Ливия — майка на Тиберий17, когото по-късно римляните обожествили. Та тя изтровила всичките си роднини. Може би това е една от причините римляните да нямат слабост към жени владетелки.
Докато разговаряха, двамата вървяха безцелно и сега установиха, че са се озовали от другата страна на огньовете — там, където хълбокът на могилата се спускаше надолу, към ливадата.
— Гауен, мислиш ли, че жените са лоши? — попита Ейлан внезапно.
— Ти поне със сигурност не си — отвърна той и очите му срещнаха ясния й поглед. Стори му се, че вижда кристално чист извор, в който би могъл да потъне. Извор на чистота и истина — колко чудовищна му се стори сега лъжата, с която пазеше живота си! Без никакъв повод той изпита твърдото убеждение, че може да й повери живота си — а ако й кажеше кой е в действителност, той би сторил тъкмо това.
Зад тях шумът се усили — виковете и пеенето наближаваха. Гай се обърна и видя мъже, които носеха сламени чучела — някои приличаха на хора, други — на животни, но му напомняха на образи от кошмарен сън. На една от фигурите бе нахлупена явна имитация на легионерски шлем.
Гай настръхна. Преди малко, докато говореше с Ейлан, бе убеден, че не помни нищо от Белтейнските ритуали, но сега — под въздействието на настойчивите барабанни удари, трепкащата светлина и странния аромат на билките, които хората хвърляха в огъня, в съзнанието му се връщаха далечни спомени. Той затвори очи и в съзнанието му се яви образът на силни, мускулести мъжки ръце с татуирани по тях синкави дракони, чу смеха на младия мъж; за миг ударите на барабана му се сториха оглушителни; това, което виждаше, сякаш потъна в кръв, и у него се надигна вълна от дълго потискана мъка. Гай неволно стисна по-здраво ръката на Ейлан.
— Глупчо! — Ейлан се засмя, когато видя изражението му. — Това са просто сламени чучела. Дори в древни времена Летният крал или някой, който можел да го замести, бил принасян в жертва на земята само веднъж на седем години.
— Ти си дъщеря на друид — отвърна Гай и се отпусна на меката трева. — Сигурно знаеш тези неща по-добре от мен.
Тя се усмихна и седна до него.
— Не познавам древната наука, която изучават жриците от Горския храм, но тази история съм чувала. Казват, че Избраникът бил почитан като крал в продължение на една година — преди да срещне съдбата си. Такъв избор бил голяма чест за целия род. Хората от племето били длъжни да изпълняват всяко негово желание. За него отделяли най-добрата храна и най-хубавото вино, водели му най-красивите момичета от племето. Считано било за особена чест да заченеш от Избраника на боговете; ако харесал някоя от жриците, тя нямала право да му откаже — макар че всеки друг мъж, който се осмелял да сподели постелята на жрица, отивал незабавно на смърт. А когато минела годината… — Ейлан замълча за миг и продължи много тихо: — … го хвърляли в огъня.
Момичето седеше съвсем близо до него и Гай ясно долавяше чистия мирис на полски цветя, който се разнасяше от косите й.
— Чувал съм, че в Рим имало поклонници на нов култ — наричали се последователи на Назарянина и вярвали, че техният пророк бил син на Бога и умрял, за да изкупи греховете им — каза Гай. Лично той предпочиташе бог Митра18, който бе най-популярен сред войниците.
— Но те не се срещат само в Рим — отвърна Ейлан. — Баща ми казва, че някои от тях намерили убежище и тук, в Британия, когато римският император наредил да ги избиват. Друидите им позволили да си построят храм на Острова на ябълките — далеч на юг, в Летните земи. А при нас съществува само богът съпруг на Богинята — или някой, в когото Богът се въплъщава — и той дава своя живот в името на земята ни.
Младите мъже хвърляха с викове чучелата в огъня. Колкото по-високо се издигаха пламъците, толкова по-възторжени ставаха крясъците на тълпата. Ейлан трепна неволно, когато няколко души притичаха съвсем близо до тях и Гай обви раменете й с ръка.