— Сега горят всички зли духове. След малко ще прекарат добитъка между огньовете, за да оцелеят животните през лятото, когато ги пращаме да пасат по ливадите сред хълмовете. Свещените огньове имат голяма сила… — изведнъж лицето на Ейлан пламна — явно не само от горещината на огъня.
— Какво още се прави на този празник? — попита Гай предпазливо. Изведнъж усети, че цялото му тяло трепери от усилието, което полагаше да не я притисне по-силно към себе си. Усещаше съвсем ясно меките извивки на тялото й под тънката рокля. Когато видя за първи път Ейлан, я беше помислил за дете, но сега съзнаваше, че въпреки младостта си тя е вече жена — и че я желае.
— Ами… — подхвана тя колебливо, вперила погледа си неотклонно в пламъците, — през тази нощ, докато горят огньовете, млади мъже и жени, които са се обрекли пред лицето на Богинята, ги прескачат заедно — за да измолят Нейната закрила и да имат много деца. После… отиват сами в гората. Арданос казва, че още от древни времена хората много държат децата да се раждат едва след като двойките са почели Богинята по този начин — и ние спазваме този обичай до ден днешен…
— Разбирам… — каза Гай тихо. Пулсът му се беше ускорил неимоверно.
— Разбира се — продължи припряно Ейлан, — дъщерята на един друид или племенен главатар не може да върши такива неща…
— Разбира се — съгласи се Гай. Тялото му подсказваше, че един син на римски префект може, и още как. Дано поне успееше да не го покаже пред Ейлан. Тя бе дъщеря на човека, който го приел под покрива си, и затова бе недосегаема за него — също както ако му беше сестра. — И все пак, би било прекрасно… — той си пое дълбоко дъх, — ако ние двамата… ако можехме и ние да принесем такава жертва на Богинята.
Вече беше толкова тъмно, че почти нищо не се виждаше, но Гай веднага долови как пламнаха бузите на Ейлан. Тя замря в ръцете му, като че ли спря да диша.
— Не знаех… — започна момичето тихо и спря. Сега вече и тя трепереше. Но не се отдръпваше от него.
— Нали така бих могъл да ти покажа какво изпитвам към теб — продължи той все така тихо, сякаш бе уловил птичка и внимаваше да не я подплаши. Колко невинно му бе описала белтейнските обичаи! Спомни си колко недвусмислено дъщерята на Клотин му бе показала, че би приела ухажването му. Още тогава Гай се почувства по-скоро отблъснат от нейната настоятелност. Но бе сигурен, че никога досега никое момиче не го е вълнувало така, както го вълнуваше Ейлан. Тя продължаваше да седи, доверчиво притисната до рамото му — толкова близо, че той усещаше топлината на тялото й. С всеки дъх, който поемаше, той вдишваше цветния аромат на косите й.
Виковете затихваха и вече можеха да се доловят звуците на нощта — дребни животни шумоляха в тревите на склона зад надгробната могила; чуваше се пукотът на съчки в огъня, подвикваха нощни птици. Разказът на Ейлан сякаш бе изострил сетивата му и той можеше да долови и други звуци — на хълма зад тях, под клоните на дърветата мъже и жени се любеха в тази благословена от Богинята нощ.
Гай допря пръсти до бузата на Ейлан. Стори му се, че е докоснал цвете. Обърна много нежно лицето й към своето. Очите й сияеха, устните й бяха полуотворени. Когато я целуна, той сам се изненада от смелостта си. Ейлан не отдръпваше устните си и той я притисна по-силно към себе си и я целуна отново — след миг съпротива устата й се разтвори под неговата като цвете.
Гай потъваше в бездна от неизмерима наслада. Зашеметен от ударите на сърцето си, той почти не разбираше какво става, докато Ейлан не го отблъсна уплашено.
— Не бива! — прошепна тя. — Баща ми ще ни убие и двамата!
С върховно усилие Гай си наложи да я освободи от прегръдките си. Да посегне на дъщерята на своя домакин — това бе върховно престъпление за хората от всеки народ. Ейлан трябваше да бъде свята за него — като сестра. Свята… Изведнъж му стана ясно, че и чувството, което изпитва към нея, е не по-малко свято. Едва сега осъзна, че когато я пусна, бе впил пръсти в тревата, и стана, бършейки ръцете си.
— Права си — не можеше да повярва, че говори толкова спокойно. Мислите му все още се въртяха хаотично, но дълбоко в себе си усещаше топлината на сигурността. Струваше му се, че още от мига, когато видя лицето й, сякаш озарено от светъл ореол, надвесено над мечата яма — още оттогава е знаел, че двамата са предопределени един за друг.
— Бихме се опозорили, но в чувството ми към теб няма нищо срамно. Аз те обичам, Ейлан — така, както един мъж може да обича само жената, която желае да направи своя съпруга.