Около него шепотът се превърна в равномерен ромон на много гласове, издигнати в многогласен призив. Тихото пеене на друидите сякаш пулсираше в ушите му, а земята под краката му също пулсираше в отговор. Гай отново бе обзет от страх. Погледна към Ейлан, но тя бе приковала екзалтирания си поглед в трите женски фигури между огньовете.
Тогава забулената жена простена леко и Гай видя, че тя се олюлява.
„Тя е като Сибилата, каза си той; или като Делфийската пророчица Пития, за която ми разказваше моят учител“. Никога не бе очаквал, че ще види подобно нещо. Равномерното жужене на гласовете се усилваше, после забулената жена изведнъж замря, а другите две отстъпиха встрани. Гай си пое стреснато дъх. Пророчицата сякаш бе станала по-висока. Тя изправи гръб и се обърна, като че ли се озърташе. После се засмя тихо и свали воала си.
Гай бе чувал да разправят, че Великата жрица на Вернеметон била вече стара, но красотата на тази жена беше ослепителна. От движенията й бликаше енергия, която нямаше нищо общо със старостта. Скептичният римлянин сякаш потъна в небитието, докато кръвта на майка му се надигаше у него. „Вярно е… Това, което чувах да разправят, е истина… Самата Богиня е тук…“
— Аз съм зелената земя, която е ваша люлка, и водата — утробата, от която се е родил светът — заговори жената с мек глас, който звучеше така, сякаш бе застанала точно до него. — Аз съм бялата луна и небето, осеяно със звезди. Аз съм нощта, от която се е родила светлината. Аз съм майката на боговете; аз съм девата; аз съм драконът на мрака, който поглъща всичко. Виждате ли ме? Приемате ли ме?
— Виждаме… — понесе се шепотът на стотици гърла. — Виждаме и се прекланяме…
— Радвайте се тогава, защото животът няма да спре. Пейте, танцувайте, любете се и се веселете, и ще имате моята благословия; нивята ви ще дадат плод и добитъкът ще стане още по-многоброен…
— Повелителко! — звънна внезапно женски глас. — Отведоха мъжа ми в мините и децата ми умират от глад. Какво да правя?
— Взеха сина ми! — извика някакъв мъж, а други започнаха да му пригласят. — Кога ще ни освободиш от римското иго? Кога ще звъннат стрелите на нашите воини? — хората викаха един през друг. Гай се стегна, усетил напрежението, което витаеше навсякъде. Стигаше Ейлан да отрони само една дума и щяха да го разкъсат на парчета. Но когато я погледна, видя, че очите й блестят от непролети сълзи.
— Нали всички сте мои деца? Чувате плача на вашата сестра, а не искате да й помогнете! — Богинята се обърна отново сред вълни от тъмни драперии. — Грижете се един за друг! Прочетох в небесната книга името на Рим — прочетох го в книгата на Смъртта! Рим ще загине, но не сте вие тези, които ще решат съдбата му! Казвам ви, вслушайте се в моите думи! Не забравяйте вечния кръг на живота! Това, което сте загубили днес, ще намерите утре. Това, което ви е било отнето, ще ви бъде върнато. Вижте ме, аз призовавам небесните сили, за да се обнови света! — тя издигна ръце нагоре, обляна в лунна светлина.
Гай имаше чувството, че сиянието около нея се усили и фигурата й почти изчезна в него. Жриците около нея запяха:
Той потръпна. Никога не бе чувал нещо по-прекрасно. Целият свят притихна, заслушан; ръцете на Великата жрица се изпънаха встрани; помощниците й застанаха на местата си от двете й страни и изведнъж огньовете лумнаха отново. Дали не бяха хвърлили нещо върху въглените? Гай не бе видял нищо, а и почти не бе в състояние да мисли, защото всички около него викаха в един глас.
— Танцувайте! — гласът на Богинята се извиси над всички. — Ликувайте, защото ви донесох радост!
За миг тя се изви напред с протегнати ръце, сякаш искаше да прегърне целия свят, сетне рухна като отсечено дърво в ръцете на високата тъмнокоса жена до нея.
Гай така и не разбра какво стана по-нататък, защото в същия миг някой се блъсна в него. Той стисна по-здраво ръката на Ейлан и усети, че някакъв непознат хваща другата му ръка. Зазвуча весела музика и изведнъж всички вече се въртяха в кръг, сякаш целият свят се движеше в равномерния ритъм на барабаните. Докато се въртеше с останалите около огъня, той зърна от другата страна Диеда и Кинрик. Стори му се, че по лицето на Диеда блестят сълзи.
Доста по-късно, когато танцът най-сетне свърши, Кинрик и Диеда дойдоха при тях. Възторгът от присъствието на Богинята бе избледнял, но отчаянието им пречеше да се замислят за какво ли са говорили Гай и Ейлан през дългата белтейнска нощ. Беше много късно, когато стигнаха дома на Бендейгид, и никой изобщо не се усъмни, че двете двойки не са били заедно през цялата празнична нощ. Гай беше доволен — далеч по-добре бе да поиска ръката на Ейлан от Дева, където щеше да има цялата военна мощ на бащиния си легион зад себе си, отколкото да допусне друидът да помисли, че посегнал на дъщеря му — сега, когато бе напълно във властта му.