Но ако бе признат за годеник на Ейлан, поне щяха да им позволят да се сбогуват. А Реис бе определила деня след Белтейн за чистене и пране, и когато Гай потегли, от жените нямаше и следа. Можа само да помоли Реис да предаде поздравите му на Ейлан и да види отдалеч русата й коса, озарена от слънцето. Това трябваше да му е достатъчно из дългия път към дева — и към света, владян от Рим.
6
Мацелий Север стария, префект на Втори легион Адиутрикс, разквартируван в Дева, беше висок, властен мъж на прага на средната възраст. Той умееше да прикрива гневливостта си под външна уравновесеност, но кротостта му беше привидна. Мацелий никога не крещеше и на губеше контрол над себе си — говореше тихо, по-скоро като учен, отколкото като воин, така че понякога тези, които не го познаваха достатъчно добре, го смятаха за неподходящ за отговорния пост, който заемаше.
Привидната кротост бе много ценна тъкмо за положението му на префект на военния лагер в Дева. Освен че управляваше лагера, той бе и своего рода посредник между римския гарнизон и местното население — по закон не бе подчинен на командира на разквартирувания легион, а само на губернатора, както и на новоназначения съдебен легат — това бе нова длъжност — отговаряше за правораздаването в провинцията. Но губернаторът водеше поредния поход в Каледония, а легатът живееше постоянно в Лондиниум, така че в сравнително отдалечения град Дева думата на Мацелий Север беше закон. За щастие той се разбираше отлично с командира на легиона, при когото бе служил в няколко похода преди години. Командирът подпомагаше усилията му да събере необходимите средства, с които Мацелий успя да влезе в съсловието на конниците — средната класа, гръбнакът на римската империя.
Мацелий Север осигуряваше продоволствието на легиона, разквартируваше войниците и постоянно играеше ролята на парламентьор между цивилното население — и британци, и римляни — и войската. Когато реквизираше провизии за войската, той винаги внимаваше да не лиши местното население от храна и работоспособни мъже, защото знаеше, че с това само би дал отличен повод за размирици. Общо взето, Мацелий Север бе действителният управител на земите на ордовиците около Дева — освен по време на война, когато властта преминаваше в ръцете на командира на легиона.
През малкия му, спартански обзаведен кабинет ежедневно преминаваше поток от военни и цивилни — всеки със своите оплаквания, молби и изисквания. Понякога Мацелий, едър и внушителен мъж, се чувстваше буквално притиснат до стената от посетителите.
Тази сутрин почти бе привършил с тях. Седнал на един сгъваем стол, Мацелий се взираше намръщено в някакъв пергамент и се правеше, че слуша словоизлиянията на един пълен, превзет гражданин в римска тога, които се лееха безспир от петнайсетина минути. Мацелий можеше да го прекъсне отдавна, но тъй или иначе не чуваше почти нищо от хленченето му — четеше списъка на необходимите провизии. Би било грубо да прекъснеш молител, само за да си прегледаш списъка — нищо не му струваше да го остави да си говори. Беше чул достатъчно, за да прецени, че Луций Варул повтаря едно и също нещо в различни риторични вариации.
— Надявам се, не би искал да се обърна направо към легата, Мацелий — продължаваше хленчещият глас. Мацелий нави пергамента на руло и го остави на масата. Реши, че е слушал достатъчно.
— Можеш да отидеш и при него, разбира се — отвърна той спокойно, — но се съмнявам, че ще ти отдели и толкова време, колкото можах да ти отделя аз — ако изобщо те приеме — Мацелий отлично познаваше командира. — Не забравяй, че времената са неспокойни. Налага се всички да правим жертви…
Мъжът пред него изду обидено пълната си долна устна.
— Разбира се, разбира се — и той размаха деликатно пухкавата си ръчичка. — Скъпи приятелю, никой не разбира тези неща по-добре от мен, но как да обработвам фермата и градините си, ако мобилизирате всичките ми работници? Нали вашата основна задача е да опазите спокойствието и благосъстоянието на римските граждани? Представи си само — наложи се да изпратя градинарите ми да вадят ряпа! Знаеш ли на какво прилича градината ми? — завърши той с трагичен тон.