— Виж какво — каза твърдо Мацелий. — Аз не отговарям за прислугата на местното население — наум прокле сянката на покойния император, с чийто декрет такива идиоти получиха правото да се наричат римски граждани. — Съжалявам, Луций — лъжеше; не съжаляваше ни най-малко, — но не мога да сторя нищо за теб.
— О, но ти просто трябва да ми помогнеш, скъпи приятелю!
— Имай предвид — отбеляза небрежно Мацелий, — че ще си докараш неприятности. Върви при легата, щом искаш, и виж какво ще ти отговори той. Или си докарай нови роби от Галия, или предложи на хората по-високи заплати — „Или, добави той на себе си; вземи една лопата и поработи сам в градината си, тъкмо ще свалиш малко тлъстини“. — Сега ще те помоля да ме извиниш, но тази сутрин съм много зает.
Мацелий отново разви свитъка и се покашля многозначително.
Варул отвори уста да протестира, но Мацелий вече се беше обърнал към секретаря си — слабоват млад човек с постоянно скръбно изражение на лицето.
— Кой е следващият, Валерий?
Варул най-сетне си тръгна, мърморейки под нос, а секретарят въведе следващия посетител — търговец на добитък, който снабдяваше легиона с месо. С шапка в ръка човекът помоли префекта на тромав латински да го извини и продължи да мънка, че пътищата бъкали от бандити, та затова…
Мацелий заговори посетителя на родния му силурски диалект.
— Говори спокойно, човече. Какво те безпокои?
Постепенно започна да става ясно, че молителят е нает да прекара едно стадо чак до другия бряг, а се бои от крадци и разбойници, и тъй като стадото вече бе собственост на легиона, той нямало да може да плати загубите, ако добитъкът бъде откраднат…
Мацелий вдигна ръка, за да пресече потока от обяснения.
— Ясно — каза той меко. — Искаш военен ескорт. Ще ти дам бележка, с която да отидеш при един от центурионите20. Заеми се с това, Валерий — той кимна на секретаря си. — Напиши една бележка до Павел Апий и му кажи да определи няколко войника да охраняват стадото. Не драги, няма за какво да ми се извиняваш, нали затова съм тук.
Когато търговецът на добитък си тръгна, Мацелий каза раздразнено:
— Какво прави всъщност Павел Апий? Защо, по дяволите, аз трябва да се занимавам и с това? Всеки декурион21 би могъл да свърши тази работа! — той си пое дълбоко дъх, опитвайки се да си възвърне обичайното спокойствие. — Хайде, нека влезе следващият.
Следващият се оказа британец, наречен Тасцио, който продаваше ръж. Като разбра кой е посетителят. Мацелий се навъси.
— Няма да разговарям с него. Последната ръж, която ни продаде, беше мухлясала. А имаме нужда от зърно: припасите ни са на привършване. Виж какво, предложи на този мошеник половината от цената, която ще ти поиска, и преди да подпишеш бележка до ковчежника да му плати, повикай няколко от готвачите да проверят ръжта. Ако е гнила или мухлясала, я изгорете — иначе войниците ще се поболеят от нея. Ако е добра, плати половината цена, а ако се опита да възрази, го заплаши, че ще наредя да го бичуват за измама. Секстил ми каза, че шестима души се натровили от проклетата му стока. Ако настоява, предай го на Апий — продължи Мацелий, — а аз ще се оплача в съвета на друидите. Тяхната присъда далеч няма да е толкова снизходителна, колкото моята. Освен това, ако и тази ръж се окаже гнила, кажи му да не се мярка повече тук. Ясно ли е?
Валерий, с все така скръбен израз на лицето, кимна. Независимо от невзрачния си вид, той бе изключително добър секретар. После понечи да си тръгне, но изведнъж Мацелий чу странно неподходящия за фигурата му басов глас да се извисява изненадано:
— Я виж ти, младият Север! Значи се върна все пак? — и отговора на един друг, добре познат глас:
— Поздрав, Валерий. Хей, по-полека, ръката още ме боли. Баща ми вътре ли е?
Мацелий стана така рязко, че прекатури стола си.
— Гай! Момчето ми, бях започнал да се безпокоя за теб! — той заобиколи масата и бързо притисна младия мъж в прегръдките си. — Защо се забави толкова?
— Тръгнах веднага, щом бях в състояние да яздя — извини се Гай.
Мацелий го притисна по-здраво към себе си, но усети трепването му и го пусна веднага.
— Какво има? Ранен ли си?
— Нищо страшно, раните почти заздравяха. Много работа ли имаш, татко?
Мацелий се огледа.
— Нищо, с което Валерий да не може да се справи и сам — той огледа с неодобрение покритите с прах дрехи на сина си и каза с по-строг тон. — Трябваше ли да се разхождаш из лагера, облечен като някой от местните?
Гай сви устни, засегнат от тона, с който баща му произнесе „някой от местните“. Но когато отговори, гласът му бе спокоен:
20
Центурион-командир на „центурия“ — най-малката бойна единица в римската войска — около 100 души. (Б.пр.)
21
декурион — цивилна и военно длъжност в древен Рим. В администрацията — ръководител на десет души, а във войската — командир на ескадрон. (Б.пр.)