— По-сигурно е да се пътува с такива дрехи.
— Хм! — Мацелий съзнаваше, че момчето е право. — Не можа ли поне да се изкъпеш и да се преоблечеш, преди да ми се представиш?
— Предполагах, че се безпокоиш за мен, татко — отвърна Гай, — защото се бях забавил доста. Сега, с твое позволение, ще отида да се изкъпя и да си сменя дрехите. Тази седмица съм се къпал само в реката.
— Не бързай толкова — изръмжа Мацелий. — Ще дойда с теб.
Той стисна безмълвно ръката на сина си. По някакви незнайни причини всеки път, когато Гай тръгнеше нанякъде, той изпитваше смътен ужас, че няма да го види повече. При това момчето беше много самостоятелно открай време. Превързаната ръка го накара да изтръпне отново.
— Кажи ми сега какво ти се случи. Какви са тези превръзки?
— Попаднах в капан за глигани — отвърна Гай. — Един от коловете прониза рамото ми. — Баща му веднага пребледня, затова Гай побърза да го успокои: — Раната е почти зараснала; не боли, ако не я притисна някъде. След месец ще мога спокойно да си служа с меча.
— Как?…
— Как се измъкнах от капана ли? — момчето направи гримаса. — Намериха ме британци и ме лекуваха, докато стъпих отново на крака.
Лицето на Мацелий издаваше мислите му, които предпочете да не изрази на глас.
— Надявам се, че си ги възнаградил, както подобава.
Гай отвърна категорично:
— Напротив, татко — те ми предложиха подслон като благородни люде и аз приех помощта им, както е редно.
— Разбирам — Мацелий не продължи да го разпитва. Момчето винаги бе много чувствително, когато станеше дума за британската му кръв.
Когато влязоха във войнишката баня зад дървената ограда на укреплението, Мацелий седна на един нисък стол, а Гай се остави в ръцете на прислужниците, които го съблякоха и се заеха да го търкат. Мацелий изпрати личния роб на сина си до дома им за чисти дрехи, отпусна се обратно на стола и се зачуди какви ли ги е забъркал синът му. Момчето бе явно променено — и тази промяна у него не можеше да бъде обяснена с раняването и треската. За миг му се прииска да си бе останал в кабинета — проблемите, които му се налагаше да решава там, се отхвърляха лесно и не го засягаха лично.
Най-сетне Гай се появи отново — блестеше от чистота и изглеждаше трогателно млад в късата си вълнена туника, с още влажни къдрици, залепнали около лицето му. Повикаха роб-бръснар и той подряза непокорните му коси в къса, подходяща за войник прическа, а после остърга и наболата му брада, докато Гай разказваше за сполетелите го премеждия. За Мацелий бе ясно, че той крие нещо. Защо Клотин Албий не бе съобщил в щаба за случилото се? Всъщност, каза си той с благодарност, така поне му бяха спестени куп притеснения.
— Трябва да повикаме военен лекар, за да прегледа ръката ти — каза той, когато синът му приключи с разказа си. Гай възрази раздразнено:
— Ръката ми си е много добре — но Мацелий настоя и след малко се появи старият лекар на легиона, Манлий. Той свали превръзката от ръката на Гай и се зае да натиска и рови из раната, докато Гай се изпоти и пребледня от болка. Сетне старецът заяви тържествено, че ръката е излекувана, сякаш това бе негова лична заслуга, и остави Гай на мира.
— Това го знаех и без теб… — измърмори под нос Гай, избягвайки погледа на баща си.
„Това е добре, каза си Мацелий. Поне не се опитва да спори с мен“.
Гай се отпусна на стола и се отказа от безплодните опити да оправи туниката си със здравата ръка. Мацелий се пресегна и затвори катарамата, а момчето се усмихна и хвана ръката на баща си.
— Нали ти казах, че съм здрав, стари стоико?
Мацелий неволно си каза: „Колко хубаво момче е станал! Каква ли дяволия е измислил сега? Е, и той има право да се налудува. Все пак, добре ще е да не знае, че мисля така…“
И префектът се покашля, изпълнен със задоволство, че тъкмо сега никой друг не бе дошъл да ползва общата баня.
— И тъй, какво е извинението ти за пресрочения отпуск, синко? Гай посочи с глава ръката си.
— Разбирам, че не ти е било възможно да пътуваш в такова състояние и ще поговоря със Секстил. Друг път ще трябва да предвиждаме и евентуални злополуки. Но ти, Гай, не си някакво патрицианско хлапе, което може да си позволи да се глези — Дядо ти беше селянин и обработваше земята при Тарентум, а аз трябваше да се бъхтя цял живот, за да си извоювам този пост. Какво би казал, ако не те върнат обратно в Глевум?
— Искаш да кажеш, че ще ме изправят пред военен съд заради тази злополука?! — Гай бе така притеснен, че Мацелий побърза да го успокои.
— Не, не, нямах това предвид. Исках да кажа, не предпочиташ ли да бъдеш мой пряк подчинен? Имам нужда от доверен помощник, и когато говорих с губернатора на северните провинции, той се съгласи да направи изключение и да те остави на служба при мен. Време е да те запозная и с хората, на които мога да разчитам тук. Провинцията се разраства и процъфтява, Гай. Един прозорлив и енергичен мъж може да направи тук голяма кариера. След като аз успях да стана конник, и само едно стъпало ме дели от благородническото съсловие, кой може да каже докъде би стигнал ти?