Мацелий забеляза измъченото изражение на Гай и се зачуди дали не го е заболяла ръката. Мина много време, преди синът му да проговори:
— Така и не разбрах защо си останал тук, в Британия, татко. Нямаше ли да си пробиеш по-бързо път, ако бе приел да те преместят другаде? Империята е огромна.
— Британия не е целият свят — беше отговорът на Мацелий, — но на мен ми харесва тук — после добави сериозно: — На времето ми предлагаха да стана легат в Хиспания. Може би трябваше да приема — ако не за друго, заради теб.
— Защо в Хиспания, а не тук, татко? — в мига, в който въпросът се отрони от устните му, Гай разбра, че не е трябвало да пита. Мацелий усети как чертите му се вкаменяват.
— Император Клавдий22 бе толкова зает с реформите си в Рим — от промените в сената и сеченето на нови монети до официалната държавна религия, че така и не намери време да обърне внимание на военното законодателство — започна да обяснява той, — а пък императорите след него бяха убедени, че Клавдий, като завоевател на Британия, е знаел най-добре какво върши.
— Не разбирам — каза Гай.
— В Рим съм бил само веднъж — продължи Мацелий. — И знаеш ли, сега Лондиниум прилича повече на този Рим, на който съм възпитан да служа, отколкото самият Рим. Империята е в бедствено положение, Гай — и това не би трябвало да те изненадва.
Мацелий се смръщи, после се обърна и се сопна на изправилия се наблизо роб:
— Иди да донесеш нещо за ядене! Какво си ме зяпнал? Когато останаха насаме, той се обърна отново към сина си:
— Ако някой чуе това, което ще ти кажа сега, ще ме съдят за държавна измяна. Забрави го веднага, след като го чуеш, разбра ли? Но като офицер аз имам известни задължения, които не мога да пренебрегна. Ако някога се стигне до реформи, те най-вероятно ще тръгнат от провинциите… от някоя провинция. Тит… Това наистина са опасни думи, Гай… Тит е добронамерен, но сякаш се грижи повече за личната си популярност, отколкото да управлява империята, както е редно. Брат му, Домициан23, е по-организиран, но до мен стигнаха слухове, че амбицията му да заеме престола може да се окаже по-силна от търпението и той… да реши да ускори нещата. Но стане ли веднъж Домициан император, и малкото власт, която е все още в ръцете на Сената и римския народ, ще им бъде отнета.
Бих искал семейството ми да се издига в йерархията по общоприетия от векове начин — поколение след поколение — продължи настоятелно Мацелий. — Питаш защо не напускам Британия. Само преди десет години Юлий Класик24 направи опит да създаде самостоятелна империя в Галия. Веспасиан го смаза и веднага след това издаде нареждане висшите офицери да не бъдат на служба в страната, където са родени, а легионите да бъдат задължително смесени — съставени от представители на различните народности от всички краища на империята. Затова ми бе толкова трудно да получа разрешение да останеш при мен, в Британия, и затова щеше да бъде по-разумно може би да заминем и двамата за Хиспания, или за където и да било другаде. За Рим няма нищо по-страшно от това покорените народи да се надигнат отново…
— Но ти ме възпита в духа на старите римски добродетели. Кажи ми, татко — сега говорим открито — какво искаш за мен и за себе си, и от какво се боиш?
Мацелий се вгледа в гладкото лице на момчето пред себе си. Искаше да открие някаква следа от грубоватата непреклонност на собствения си баща. Да, имаше може би някаква далечна прилика в широката, волева челюст, но носът на момчето си беше келтски — къс и фин, като на покойната му майка. Нищо чудно, че излезеше ли от лагера, минаваше навсякъде за британец. „Слабохарактерен ли е, питаше се Мацелий, или е просто още много млад? И кому е верен в душата си?“
— Боя се от хаоса — отвърна той сухо. — Боя се, че светът наново може да се обърне надолу с главата, като по времето на четиримата императори и Кървавата кралица. Ти, разбира се, не помниш, но в годината, когато се роди, всички мислехме, че е дошъл краят на света…
— Мислиш ли, че един бунт в Британия е също толкова опасен, колкото бунт в Рим? — попита любопитно синът му.
22
Тиберий Клавдий Цезар Август Германик — римски император (41–54 г.), при когото Британия окончателно става провинция на Рим. (Б.пр.)
24
Гай Юлий Виндекс, наречен Класик — починал през 68г сл.Хр., губернатор на Галия, които застанал начело на бунт срещу император Нерон. (Б.пр.)