Баща й поклати глава.
— Още по-лошо тогава. Излиза, че той е незаконен плод на извънбрачна връзка — защото всички такива бракове са незаконни за мен, при това произхожда от предатели, защото силурите винаги са били такива — още преди римляните да прекосят морето, крадяха нашия добитък и ловуваха в нашите гори. Би било лудост да те дам за съпруга на човек, в чиито жили тече кръвта на наши отколешни врагове. Говорих и с Арданос — и макар че той се опита да ме убеди в ползата от такъв брак, който щял да донесе мир между нас, сякаш ти си дъщеря на някоя от нашите кралици, а той — на самия Цезар, аз знам, че от това нищо няма да излезе.
Очите на Ейлан се разшириха от удивление. Никога не бе й минавало през ум, че Върховният друид може да бъде на тяхна страна. Баща й продължаваше да говори.
— Съдейки по тона на писмото, Мацелий Север споделя моето мнение. Този брак ще накара и двама ви да се раздвоявате. Дори Гай да е склонен да се откаже от Рим заради теб, аз не го искам в семейството си. Ако пък ти отидеш при него, ще бъдеш отхвърлена навеки от своите — а аз не бих искал такава съдба да сполети дъщеря ми.
Ейлан продължаваше да не вдига очи.
— Бих понесла всичко заради него — промълви тя едва чуто.
— Да, след като си обзета от такава лудост, мога да повярвам и на това — сопна се Бендейгид. — Младите винаги си мислят, че могат да се опълчат срещу целия свят. Но в твоите жили не тече предателска кръв, Ейлан. За всеки миг, преживян като негова съпруга, гарваните на съвестта ще кълват сърцето ти — той продължи по-меко: — Не забравяй, че не само ти ще трябва да се откажеш от нас, но и ние да те откъснем от сърцата си. Запомни едно, Ейлан — аз не мразя Гауен. Той бе гост в дома ми и ще е прекалено да твърдя, че ме е лъгал, след като не ми каза истинското си име. Мога да му се сърдя само за това, че тайно се е опитал да те обърне против собственото ти семейство.
Ейлан проговори все така тихо:
— Той се държа почтено с мен, както и с теб.
— Не съм казал обратното — съгласи се Бендейгид. — Но който пита, трябва да се примири с отговора — какъвто и да е той. Поискаха честно и почтено ръката ти от мен; аз също отговорих честно и по съвест. Няма какво повече да говорим за това.
Гласът на дъщеря му прозвуча така, сякаш се задушаваше:
— Друг, по-малко почтен мъж, би постъпил с мен така, че сега щеше да си доволен да се отървеш от позора ми.
Лицето на Бендейгид потъмня от внезапно надигналия се гняв и за първи път в живота си Ейлан искрено се уплаши от него. Той вдигна ръка и я удари — макар и леко — през устата.
— Нито дума повече! Чу ли ме — нито дума! Ако те бях удрял по-често, докато беше малка, нямаше да ми се наложи да те удрям сега за безсрамните ти приказки!
Ейлан се отпусна на скамейката — преди няколко дни би се разплакала, ако баща й се бе държал така с нея. Сега знаеше, че нищо не би я накарало да пророци и една сълза пред него.
Бендейгид заговори бавно и натъртено:
— Докато съм жив, ти няма да станеш съпруга на човек с римска кръв в жилите си — нито дори след смъртта ми, ако това зависи от мен. А ако се опиташ да ми кажеш, че нещата са отишли дотам, че носиш под сърцето си копеле от този римлянин с предателска кръв, и се надяваш, че ще допусна да имам такъв внук, знай едно — няма никой нашир и надлъж в цяла Британия, който би ме обвинил, ако те удавя със собствените си ръце! Спести ми превземките си, дъще — преди минута не се червеше така!
Ейлан би предпочела да стои права пред баща си, но коленете й трепереха така, че нямаше сили да застане на крака.
— Наистина ли си способен да мислиш така за мен?
— Ти първа го каза — отвърна баща й, но после внезапно омекна. — Дете, дете… говорех така в гнева си. Знам, че си добро момиче и достойна моя дъщеря — затова те моля да ми простиш. Хайде, стига сме говорили за това. Още утре ще заминеш на север — сестра ти Майри има нужда от близък човек до себе си, защото детето й трябва да се роди скоро, а майка ви не може да се откъсне от домакинството през такъв усилен сезон като лятото. Все по-вероятно ми се струва, че Родри, мъжът й, е бил заловен от римляните, когато ги сподири. Така че, дори всичко да бе по-различно, тъкмо сега не е моментът да ми предлагаш за зет римлянин.
Ейлан кимна, без да пророни дума. Бендейгид я притисна за миг към себе си и каза все така меко:
— Аз съм по-стар от теб, Ейлан, затова трябва да ми вярваш. Младите виждат само себе си. Нима мислиш, че не съм забелязал как залиня напоследък? Първоначално предположих, че тъгуваш за Диеда, но сега единственото, за което се гневя на оня римлянин е, че ти причини такова страдание.