— Трябва да си любимец на някой бог, момчето ми. Колът за малко да прониже белия ти дроб. Кинрик, момичета, вижте — продължи той. — Там, където раната на рамото още кърви, кръвта е тъмна и тече бавно, значи се връща в сърцето; ако изтичаше оттам, би била яркочервена и щеше да тече на силна струя — в такъв случай щеше да е умрял от загуба на кръв много преди да го намерите.
Русото момче и двете момичета наближиха и се наведоха един подир друг над Гай. Той лежеше безмълвно. Ужасно подозрение се прокрадна в мислите му. Тъй или иначе, бе се отказал от всякакви опити да обяснява кой е и да моли спасителите си да го отведат до дома на Клотин Албий срещу съответното възнаграждение. Сега вече бе напълно убеден, че дължи живота си на протърканата британска туника, която бе навлякъл за из път рано тази сутрин. Очевидният лечителски опит на възрастния мъж говореше ясно, че той е друид. После някой го вдигна от земята и всичко около него потъна в мрак.
Когато Гай дойде отново на себе си, на светлината на добре накладен огън, видя лицето на момиче, надвесено над него. За миг му се стори, че образът й плува в огнен ореол. Беше съвсем млада, с много бяла кожа, а цветът на очите й бе странна смесица между лешниково и сиво — те бяха малко раздалечени, засенчени от дълги, бледозлатисти мигли. На бузата й имаше трапчинка, но устните й бяха така строго свити, че я караха да изглежда по-зряла. Косите й бяха почти толкова бледи на цвят, колкото и миглите й — само понякога отблясъците на огъня им придаваха червеникав оттенък. Тя плъзна ръка по лицето му и Гай почувства приятен хлад — очевидно бе поставяла мокри кърпи на челото му.
Той се взира в нея много дълго, докато накрая чертите й се запечатиха неизличимо в съзнанието му. Не знаеше колко време я е гледал, когато чу някакъв глас:
— Достатъчно, Ейлан. Мисля, че идва на себе си — и момичето се отдръпна от постелята му.
„Ейлан…“ Чувал бе това име и преди — може би насън? Но тя беше прекрасна.
Гай опита да се огледа и установи, че лежи на нар, взидан в стената. Продължи да разглежда обстановката с надеждата, че ще разбере къде се намира. До нара стояха прави Кинрик, младият човек, който го бе извадил от ямата, и възрастният друид, чието име все още не знаеше. Бяха го донесли в колиба, построена по древния келтски образец — кръгла, с пръстени стени, които се крепяха от дървена конструкция. Добре одялани греди се издигаха от ниските стени и се събираха в една точка, на върха на куполообразния покрив. Не беше виждал такава постройка от детските си години — тогава, като съвсем малко момче, бе съпровождал майка си, когато тя ходеше на гости на роднините си.
Подът бе постлан с тръстика. Стените представляваха плет от лешникови клони, измазан с бяла глина. Нишите за отделните легла също бяха разделени с ниски стени от плет. Голяма кожена завеса на входа заменяше вратата. Изведнъж тази обстановка го накара да се почувства отново малко момче — сякаш годините, през които бе възпитаван като римлянин, потънаха безследно някъде.
Погледът му се залута из помещението и отново се спря на момичето. Беше облечена в дреха от червеникавокафяв лен и държеше леген от кована мед; беше висока за възрастта си, но дори по-млада, отколкото му се бе сторила първоначално — под богатите дипли на роклята тялото й бе още съвсем детско. Светлината от огнището караше русата й коса да пламти.
Огънят осветяваше и чертите на възрастния друид. Гай поизвърна глава и го загледа през спуснатите си мигли. Знаеше, че британците почитат друидите заради мъдростта им и големите познания, които си предаваха от поколение на поколение, но винаги досега го бяха убеждавали, че те са отчаяни фанатици. Да се събуди в дом на друид за него бе равносилно на това да се е озовал във вълче леговище. Гай не се поколеба да си признае, че умира от страх.
Добре, че щом чу друидът да говори за циркулацията на кръвта — нещо, което според лекаря на баща му, елин по произход, бе познато само на лечители от най-висок ранг — прояви достатъчно здрав разум да скрие римския си произход.
Затова пък тези хора ни най-малко не се опитваха да скрият кои са. Какво бе казал онзи млад човек? „Тази яма е направена за глигани, мечки и римляни“. Това бе напълно достатъчно на Гай, за да разбере, че се е озовал далеч от местата, където важаха римските закони. А при това, за да стигне оттук до разквартирувания в Дева легион му трябваше не повече от ден!
Но дори да бе попаднал в ръцете на врага, засега с него се държаха много добре. Направи му впечатление скъпата рокля на момичето и сложно гравираната украса по медния леген в ръцете й — всичко това трябва да е било купено от големите пазари в южната част на страната.