— Нищо особено — дори не е счупен.
Но изведнъж се стресна от замечтаното си състояние, защото Кинрик се обърна към него:
— Сега се стегни, момче. Колът е бил мръсен и можем да спасим ръката ти само ако обгорим раната.
— Ейлан — изкомандва рязко по-възрастният мъж, — излез оттук. Тези неща не са подходяща гледка за младо момиче.
— Аз ще го държа, Ейлан — добави Кинрик. — Ти можеш да си вървиш.
— Ще остана, татко. Може да помогна с нещо — ръката й стисна здраво ръката на Гай. Баща й изръмжа:
— Прави каквото щеш, но няма да пищиш и да припадаш.
След миг Гай усети как нечии яки ръце — може би това беше Кинрик — го притискат с все сила към постелята. Ръката на Ейлан бе все така вплетена в неговата, но той почувства, че момичето трепери. Извърна глава встрани, затвори очи и стисна зъби, да не би от устните му да се изтръгне някакъв позорен стон. Долови миризмата на нажежено желязо и в същия миг цялото му тяло бе пронизано от жестока болка.
Писък напираше на устните му, но Гай само изръмжа през стиснати зъби. Тогава силните ръце отпуснаха желязната си хватка и единственото нещо, което можеше да почувства, бе докосването на нежните длани на момичето. Когато успя да отвори очи, видя стария друид надвесен над него. Сивата му брада прикриваше мрачна усмивка. Кинрик, изправен до него, беше мъртвешки блед — самия Гай бе виждал млади момчета от неговия легион да изглеждат така след първата си битка.
— Е, какъвто и да си, със сигурност не си страхливец — произнесе задавено Кингрик.
— Благодаря — каза съвсем не на място Гай. И припадна.
2
Когато Гай отново дойде на себе си, имаше чувството, че е минало много време. Факлите бяха догорели почти до край. Слаба светлина идваше от жаравата в огнището и на нея успя да види Ейлан, седнала наблизо. Момичето беше задрямало. Гай също се чувстваше ужасно уморен, ръката му пулсираше от болка. Някъде отблизо се чуваха женски гласове. Забеляза, че и рамото му е плътно превързано с ленено платно — беше омотан целия в превръзки като бебе. Рамото му също бе намазано с някакъв балсам — миришеше на лой и билки.
Момичето седеше в полудрямка на трикрако столче близо до одъра — бяло и стройно като млада брезичка. Косата й бе прибрана назад при слепоочията и падаше надолу на леки вълни; беше прекалено мека, за да лежи тежко на раменете й. На шията си носеше златна верижка с някакъв амулет, окачен на нея. Гай си припомни, че момичетата в Британия не съзряват рано — тя можеше да е и на петнадесет години. Още не бе истинска жена, но не бе и съвсем дете.
Наблизо нещо изтрополи, сякаш някой бе изпуснал ведро на камъните, и някакъв млад женски глас се извиси:
— Върви да ги доиш ти тогава!
— А къде е доячката? — отвърна рязко друг глас.
— Реве и вие като нощен призрак, защото онези римски касапи дошли и отвели мъжа й да работи на техните укрепления, а тя останала сама с три малки деца. Сега и моят Родри тръгна подир тях — отвърна първият глас.
— Дано проклятието на Танарус8 настигне всички римляни — поде друг глас. Гай разпозна Кинрик, но по-възрастната жена го прекъсна:
— Млъкнете всички! Майри, слагай масата и престани да викаш подир момчетата. Ще ида да поговоря с горката жена. Ще й кажа, че може да остави малките при нас. Все пак някой трябва да издои кравите, ако ще римляните да отведат всички мъже в Британия.
Бива си те и теб, втора майко — отбеляза Кинрик и гласовете отново се по общо, равномерно жужене. Момичето погледна към Гай и стана от столчето си.
— О ти си буден — възкликна тя. — Гладен ли си?
— Мога да изям кон заедно с колесницата и да гоня кочияша половината път до Вента — отвърна Гай престорено сериозно. Момичето се взря за миг удивено в него, сетне очите й светнаха и тя се изкиска.
— Ще ида да потърся кон с колесница в готварницата — каза тя със смях. В този миг ивицата светлина зад гъба й се разшири и на вратата застана някаква жена. Ярката светлина го удиви — очевидно навън вече грееше силно слънце.
— Днес на другия ден ли е? — изтърси той, без да мисли.
Непознатата жена се разсмя, обърна се и дръпна докрай завесата от конска кожа, прикрепи я встрани на една кука и загаси мъждукащата факла — всичко това с едно-единствено плавно и непринудено движение.
— Ейлан не ни позволяваше да те будим, дори за да ти дадем да ядеш — каза тя. — Настояваше, че за теб почивката била по-важна от храната. Сигурно е била права, но сега навярно умираш от глад. Съжалявам, че не съм била тук, за да ти кажа „добре дошъл“, когато са те довели в нашия дом — грижех се за една болна жена наблизо. Дано Ейлан да е успяла да ти осигури всичко необходимо.