— Ти си осъден престъпник, притежаващ огнестрелно оръжие — каза Бош. — Това бие всичките ти глупости.
— Не признавам закона ви.
— Ами браво на теб. Законът пък признава теб. Имаш ли други оръжия?
— Нож — отвърна Бъроуз. — В задния джоб. Ама че дивотии! Това е тормоз от страна на правителството. И шибаният ти капак е горещ!
Бош не отговори. Не му пукаше колко горещ е капакът. Извади ножа. Автоматичен. Натисна копчето на пружината и десетсантиметровото острие изскочи. Вдигна го високо, за да може Сото да го види и да може да отрече евентуалните твърдения, че Бош го е пъхнал в джоба на Бъроуз. После затвори ножа и го остави на капака, като го плъзна достатъчно далеч от ръцете на Бъроуз.
Натисна с цялата си тежест Бъроуз, така че гърдите му да опрат в капака, и също усети горещината му. С опитно движение го стисна за лявата ръка, свали белезниците от колана си и закопча китката му.
— Какво правите? — възкликна Бъроуз.
Бош изви лявата му ръка зад гърба му и завърши закопчаването. После изправи Бъроуз и го завъртя с лице към себе си.
— Нямате право — каза Бъроуз. — Не можете да ме арестувате в моя имот.
— Грешка — рече Бош. — Сега ми принадлежиш, Бъроуз. Има ли някой друг в къщата?
— Какво? Не, няма никой.
— Други кучета освен това в пикапа?
— Не. Какво означава това? Какво искате?
— Казах ти. Искаме да поговорим за изчезнал човек.
— Кой е той?
— Ана Асеведо.
Изчака реакцията му — искаше да види колко време ще му е нужно да си спомни името. Отне му няколко секунди, след което се сети.
— Не съм я виждал от… години.
— Добре. Ще си поговорим за това. Сега трябва да вземеш много важно решение, Родни. Искаш ли да влезем вътре и да продължим там? Или предпочиташ да те вземем с нас в Ел Ей и да говорим в участъка?
— От Ел Ей ли сте?
— Точно така. Май забравих да го спомена. Тук ли ще отговориш на въпросите ми, или там?
— А какво ще кажете да извикам адвоката си и да не ми задавате никакви шибани въпроси?
— Това също е възможност. Закарваме те в Ел Ей и ти осигуряваме телефон веднага щом стигнем там. Обещавам ти.
— Не, още сега. Тук. Адвокатът ми е тук. Ел Ей е гадна дупка. Не искам никога повече да стъпвам там.
— Тогава избирай. Отговори на въпросите ни тук или се обади на адвоката си от Ел Ей. Сигурен съм, че ще успее да те извади от ареста утре сутринта — след една нощ в зоопарка.
Бъроуз поклати глава и не отговори. Бош си даваше сметка, че се плъзгат по самия ръб на интерпретацията дали той току-що не е поискал адвокат.
— Добре — каза Бош.
Дръпна Бъроуз от капака и го поведе към задната врата на колата.
— Ще извикаме службата за контрол на животните да се погрижат за кучето.
Бъроуз моментално се напрегна и се помъчи да спре.
— Добре, добре… Можем да влезем вътре, но не знам нищо за Ана Асеведо.
— Ще видим — отвърна Бош.
— Ами кучето ми? И пикапът?
Бош погледна назад към пикапа. Двигателят му още работеше. Кучето беше качило предните си лапи на таблото и гледаше напрегнато Бош.
— Нищо им няма — каза той.
Обърна Бъроуз към къщата, като го държеше над лакътя. С другата си ръка даде знак на Сото да вземе пистолета и ножа.
— Трябва да затворите портала — запротестира Бъроуз. — Иначе ще влязат.
— Кои? — поинтересува се Бош.
— Онези отвън. Хлапетата от улицата.
— Как да го затворим?
— Има копче в пикапа.
— Няма да отваряме пикапа.
— Кучето е безобидно. Просто обича да лае.
— Добре, ще отворя. Но да знаеш, ако кучето ми се нахвърли, ще го застрелям.
— Няма да го направи.
Бош даде знак на Сото да приближи и да поеме Бъроуз, а самият той отиде до пикапа. Извади оръжието си и го задържа до бедрото си. Отвори вратата и беше посрещнат от оглушителен лай. Кучето обаче се дръпна назад до отсрещната врата. Бош се пресегна и натисна копчето на дистанционното, закрепено с щипка за сенника. Порталът на имота на Бъроуз започна да се затваря.
— Лола, долу — извика Бъроуз.
Кучето изскочи от пикапа и профуча покрай Бош като сиво петно. Преди Бош да успее да вдигне пистолета си, кучето вече беше до Бъроуз.
— Добро куче — похвали го господарят му. — Ще изключите ли двигателя? Бензинът тук е скъпичък.
— Никъде не е евтин — отвърна Бош.
Пресегна се, изключи двигателя и взе пушката от стойката й.
32
Бош остави Бъроуз закопчан, докато не влязоха вътре и не направи пълна обиколка, за да се убеди, че в къщата няма друг човек. После го сложи да седне в кухнята до украсената с нацистки флаг стена. Остави двете оръжия на плота, върна се при Бъроуз, свали белезниците и седна срещу него от другата страна на масата. Сото стоеше от дясната му страна, до плота с оръжията. Умивалникът беше пълен с мръсни чинии и чаши. Сото извади телефона си, включи приложението за запис и го остави на плота, докато Бъроуз пресилено разтъркваше китките си.