— Сигурен ли си?
— Щях да науча.
— Сериозно? Нали каза, че не си живял с нея. Дори не си преспивал там всяка нощ. Току-що го каза.
— Но щях да знам.
— Колко пъти седмично беше при нея?
— Три или четири. Щях да ходя по-често, но съквартирантката й не ме харесваше. Но нямаше друг мъж.
— Значи казваш, че след обира Ана Асеведо напуснала работата и теб едновременно?
— Точно така стана. Имаше ПТС.
— Това обяснява напускането на работата. Но защо е напуснала и теб?
— Каза, че й напомням за случилото се в магазина.
— Какъв магазин?
— Мястото, където работехме. ЕЗБанк. Наричахме го магазина.
— Кога видя Ана, след като тя напусна?
— Колко пъти трябва да ви казвам? Дойде в болницата да се сбогува. Повече не съм я виждал.
— Значи те е зарязала. Как се отнесе полицията с теб след обира?
— Да, точно тях трябва да разследвате. Кучите синове се опитаха да стоварят всичко на моята глава. Казаха, че съм нагласил нещата. Все едно част от плана била да ми пукнат черепа като черупка на яйце.
— Арестуваха ли те?
— Не повдигнаха обвинение. И знаете ли защо? Защото нямах нищо общо. Имах шибано сътресение и докато лежах в болницата, онези типове ми казваха, че съм нагласил всичко. Ама че дивотии!
Бош мълчеше. Преценяваше нещата. Беше сложил чавки на всички квадратчета, за които беше дошъл. Бъроуз, според собствените му думи, твърдо беше ходил в Бони Брай и знаеше за шахтата — защото е изхвърлял боклука. Време беше да продължи по същество и да сложи точката. Хвърли поглед към Сото, която кимна едва-едва. Приложението отново записваше. Законността на записа бе спорна, но въпреки това Бош искаше да разполага с тази част от разговора.
— Кажи ми за пожара.
Бъроуз го погледна объркано.
— Какъв пожар?
— В Бони Брай.
— Онзи, който стана в същия ден ли? Не знам нищо за него. Ана вече не живееше там. Съквартирантката й я изрита. Пожарът бил запален от бандата, която владеела улицата. Също като в предишната година с бунтовете. Изгаряха собствените си квартали и избиваха собствените си деца. Адски шибано! Така де, точно това ни беше позицията.
С периферното си зрение Бош видя как Сото се напрегна. Обърна се и я изгледа, което я накара отново да се отпусне. Сега не беше време да дава израз на личните си чувства и да се разправя с расиста. Бяха дошли с конкретна цел и колкото повече говореше Бъроуз, толкова по-близо се доближаваха до нея.
— Обясни — каза той на Бъроуз. — За кои говориш? За каква позиция става дума?
— Белите гласове, човече — отвърна Бъроуз. — Виждахме какво предстои. Само въпрос на време е.
— Расовата война ли?
— Можете да я наричате и така. Но това няма значение, тя наближава.
— Кой от братята Полард направи запалителната бомба?
— Каква запалителна бомба?
— Онази, която са пуснали в шахтата за боклук в Бони Брай.
Бъроуз така се втрещи, че изгуби дар слово.
— Преди да оберат ЕЗБанк — каза Бош.
— Вие сте луд — каза Бъроуз. — Никога не сме прибягвали до насилие. Никога не сме наранили никого. Не можете да ни приписвате такова нещо. Всъщност по онова време дори не ги познавах. Това беше по-късно.
Бош се наведе над масата.
— Дрън-дрън. Не ти хрумва просто ей така да се включиш в расовата война. Познавал си ги и всички сте знаели какво искате. И са ви трябвали пари, за да си направите базата в Кастаик.
— Не! Вие сте луд! Спирам да говоря. Или ме приберете, или се разкарайте от къщата и имота ми. Веднага!
Бош стана и даде знак на Бъроуз да се изправи.
— В такъв случай, стани.
— Защо?
— Отиваме в Ел Ей.
— О, я стига! Няма да го направите, нали?
— Казах: стани.
— Разговаряхме! Помогнах ви! Какво искате? Не знам нищо за Ана Асеведо! Нямам нищо общо с онзи пожар и нямате никакви доказателства за противното. Запознах се с братята Полард една година по-късно, в Кастаик.
Бош заобиколи масата и пристъпи към Бъроуз. Сото застана до него. Физическото послание беше повече от ясно.
— Добре, добре — каза Бъроуз и вдигна ръце. — Схванах, схванах. Изобщо не ви пука за истината. Просто ви трябва изкупителна жертва, ясно. Винаги съм бил лесната мишена.
— Точно така — рече Бош. — Схващаш.
Бъроуз се изправи и Сото застана зад него и го закопча.
Бош го изведе от къщата, а Сото взе оръжията. Затвориха вратата с кучето вътре и тръгнаха по алеята. Когато стигнаха до пикапа, Бош се пресегна към дистанционното да отвори портала.
Настаниха Бъроуз на задната седалка на форда и сложиха оръжията върху одеялото в багажника. Бош махна на Сото да се върнат при пикапа, за да поговорят насаме.