Едното бюро беше празно, а зад другото седеше мъж на около петдесет, с оредяваща черна коса, зализана назад. Той кимна на охранителя, че вече няма нужда от него.
— Максим Бойко? — попита Бош.
— Да, аз съм — отвърна мъжът. — За Ван Найс ли сте дошли, или за Уитиър?
Въпреки десетилетията живот в Лос Анджелис Бойко още говореше със силен акцент. Бош предположи, че Ван Найс и Уитиър са местата на последните обири на клонове на ЕЗБанк. По обратния път от пустинята Сото беше споделила част от откритото за Бойко: фирмата. ЕЗБанк разполагаше с трийсет и осем клона в три окръга, като над две трети от тях се намираха в гигантския Лос Анджелис.
— Нито за едното, нито за другото — каза Бош. — Искаме да поговорим за Уестлейк. Деветдесет и трета. Помните ли го?
— Мътните да ме вземат! — възкликна Бойко. — Да, помня го. Бях там. Да не сте намерили копелетата, които ме обраха?
Бош не отговори. Показно огледа малкото помещение, сякаш търсеше къде да седне. Нямаше други столове освен двата зад бюрата, а Бойко беше седнал на единия.
— Има ли място, където можем да седнем и да поговорим? — попита Бош.
— Да — отвърна Бойко. — Разбира се. Елате.
Поведе ги обратно по коридора. Минаха през врата, водеща към складово помещение, където Бош видя три бели микробуса, рекламиращи денонощни водопроводни услуги.
— Маскираме касиерските коли — обясни Бойко. — Така че никой да не разбере, че карат пари, нали разбирате. Водопроводчикът пък ни плаща за безплатната реклама.
Бош кимна. Идеята му се стори добра. Така и не разбираше защо бронираните машини така бият на очи и на практика тръбят наляво и надясно, че са пълни с пари. Пропусна да отбележи, че щом водопроводчикът си плаща, рекламата трудно може да се нарече безплатна.
Минаха през помещението и Бойко отвори вратата на друг кабинет с маса и четири стола.
— Заповядайте, седнете. Кафе?
Бош и Сото отказаха. Седнаха и Бош се представи официално, представи и Сото. Беше решил да се придържа в общи линии към същата тактика, която бе приложил срещу Бъроуз — да използва Ана Асеведо като средство за изчопляне на информация за пожара в Бони Брай. Досието на Бойко обаче беше чисто и поради това Бош бе по-ограничен. Този път се налагаше да използва повече финес. Гъс Брейли му беше казал, че по време на обира Бойко бил по-загрижен, че ще се разбере за връзката му с негова подчинена, отколкото за самия обир. Това беше нещо. Не точно чук, но все пак.
— Занимаваме се с обира от деветдесет и трета и се надяваме, че можете да ни помогнете — започна той.
— Разбира се — отвърна Бойко. — Изгубихме много пари. Но оттогава минаха повече от двайсет години. Защо идвате сега?
— Защото обирът изникна при разследването на друг случай. Нещо от наши дни, за което не мога да говоря.
— Разбирам. Но ще получа ли парите?
Бош не си спомняше по този случай да е обявявана награда.
— Какви пари?
— Отмъкнатите при обира — каза Бойко.
— О. Ами, както сам казахте, минали са повече от двайсет години. Не бих се надявал, че ще има пари. Но човек никога не може да е сигурен.
— Ясно.
— Пък и без това сте възстановили загубите от застраховките, нали?
— Ни най-малко. Пихме по една студена вода. Но пък научихме нещо за застраховките. Никога не дръж повече пари, отколкото е отбелязано в полицата. Оттогава не сме имали този проблем.
— Радвам се да го чуя. Пък и вече сте доста напреднали. Тогава сте имали само две бюра, а сега са навсякъде.
— Да, компанията ми преуспява.
— Поздравления. Обзалагам се, че съпругата и децата ви много се гордеят с вас.
— Съпругата да. Но нямаме деца. Все работа, работа, работа.
— Ясно. Е, не искаме да ви отнемаме много от времето. Причината да сме тук е, че издирваме един човек и ни казаха, че може би ще сте в състояние да ни помогнете.
— Стига да мога. За кого става дума?
— За Ана Асеведо.
Бойко се намръщи и направи много несполучлив опит да покаже, че името не му говори нищо.
— Коя е тя? — попита той.
— Знаете коя е — каза Бош. — Работила е в бюрото с вас. Била е там в деня на обира. Вие сте отворили сейфа, когато нападателите са опрели оръжие в главата й.
Бойко кимна енергично.
— О, Ана, разбира се. Да. Просто бях забравил, толкова време мина. Тя вече не работи тук. Още оттогава.