— Да, чухме, че е напуснала.
— Да, напусна. Заради стреса. Мислеше си, че обирджиите ще дойдат пак.
— Казаха ни също, че е била ваша приятелка, така че се надявахме…
— Не, не, не. Не ми е приятелка.
Бойко вдигна ръце, сякаш искаше да се предпази от атака.
— Е, може би сега не е — каза Бош. — Но навремето е била. Посещавали сте я в Бони Брай, където е живеела.
Бойко се облегна назад и се загледа в тавана, сякаш е получил амнезия.
— Не, приятелят й беше охранителят, който ни пазеше — каза той. — Ходеха, да.
Бош се наведе напред, сякаш искаше да поговорят доверително, като мъж с мъж. И сниши глас.
— Виж, Максим, има го в досието. За теб и Ана. Затова си отворил сейфа.
— Не, моля ви — отвърна Бойко. — Махнете това от досието. Не е вярно. Аз съм женен мъж. Обичам съпругата си.
И посочи към вратата, сякаш жена му стоеше от другата страна. Жестът накара Бош да се зачуди дали жената, която ги бе приела и бе говорила на друг език по телефона, не е тъкмо съпругата му.
— Виж, Макс — каза Бош. — Не сме дошли да те злепоставяме или да създаваме проблеми. Така че се успокой. Но разполагаме с досието и в него има свидетели, които казват, че редовно си посещавал Ана в Бони Брай и дори си го признал на детектив Брейли.
— Да — прошепна Бойко. — Тогава да, но не и сега.
— Добре — отстъпи Бош. — Не е толкова сложно, нали? Било е отдавна, така че какво толкова? Случва се. Каза, че знаеш за другия, нали? За охранителя.
Бойко поклати глава. Вече осъзнаваше, че признаването на връзката му с Ана Асеведо отваря врата на очертаваща се лавина от въпроси.
— Отначало не знаех, но после научих — каза той. — И затова престанах.
— Престанал си да посещаваш Ана в Бони Брай ли? — попита Бош.
— Да, точно така.
— Защо не й каза да престане да се среща с охранителя? Така де, ти си бил шефът, нали? Защо ти е било ти да отстъпваш?
— Бях женен, нали разбирате. Много исках да престана. Тя… Ана… започна цялата работа и това бе голяма грешка от моя страна.
— Имаш предвид, че тя е направила първата стъпка, така ли?
— Да, точно така.
Бош кимна, сякаш напълно разбира как Макс се е възползвал от положението.
— Добре, колко често я посещаваше в апартамента й?
— Не много често.
— Къде е Ана Асеведо сега, Максим?
Бойко вдигна ръка почти умоляващо.
— Не знам. Честно. Не знам нищо за нея, откакто напусна.
— Не си я виждал оттогава ли? Имаме свидетел, който…
— Не! Това е лъжа! Какъв свидетел? Охранителят ли ви каза това? Бъроуз?
Бош си помисли, че е любопитно, че Бойко още си спомня, макар и не съвсем точно, името на охранител, с когото е работил преди двайсет и една години.
— Не мога да кажа кой е свидетелят. Но ти твърдиш, че не си я виждал оттогава, нали?
— Точно така — отвърна Бойко.
— А да си разговарял с нея по телефона? Да си имал някакъв контакт с нея оттогава?
— Само за данъците.
— В какъв смисъл за данъците?
— Тя искаше да си пусне данъчна декларация, имаше нов адрес и ме помоли да й препратя документите.
— Имаш предвид формуляри като W-2 или 1099 ли?
— Да, точно така.
— Значи след обира се е преместила и е оставила нов пощенски адрес?
— Точно така стана, да.
Бош се опита да запази спокоен тон, но не му беше лесно. Отговорът на Бойко съживи надеждата му, че ще открият Ана Асеведо.
— Имате досиета на служителите, нали?
— Разбира се — отвърна Бойко.
— Досието на Ана Асеведо още ли е тук? Досие с новия й адрес?
— Но това беше преди двайсет години!
— Знам, но тя е била ваш служител и може да е останало досие.
— Да. Може би.
— Къде? Папките в тази сграда ли са?
— Да. Мога да проверя, ако…
— Да, искам. Искам да проверите още сега. Ще изчакаме.
Бойко стана и излезе. Бош си погледна часовника. Беше почти пет. Имаше чувството, че последните пет минути ще го отведат до нещо, което може да спаси целия ден.
— Какво мислиш? — попита той Сото.
Тя сви устни за момент и обмисли отговора си.
— Може би същото, което си мислиш и ти. И двамата казаха, че Ана е направила първата стъпка. Изглежда ми малко необичайно. Все едно е била нимфоманка или е имала някакъв план.
Бош я посочи с пръст. Точно същото си мислеше и той.
— Добави изчезването й и какво получаваш? — попита той. — И нямам предвид, че просто е напуснала града. А че е изчезнала.
— Получаваш някой, който застава начело на списъка — каза Сото.
Бош кимна към вратата и каза:
— Когато се върне, трябва да го питаме за онзи ден. За заподозрените и това, че са ги идентифицирали като бели. Ако се потвърди, трябва да се заровим в живота й и да намерим връзка. Връзката, която търсиш толкова старателно.