Преди Сото да успее да отговори, вратата се отвори и Бойко влезе. Държеше някакъв лист.
— Имам адрес за вас — гордо заяви той.
Сложи листа на масата между Бош и Сото и се върна на мястото си. Бош се наведе да погледне. Беше фотокопие на данъчен формуляр W-2 от 1993 г. с доходи и приспадания. Формулярът беше на името на Ана Мария Асеведо с адрес в Калексико, Калифорния.
— Калексико ли? — попита Сото. — Какво има в Калексико?
— Преместила се е там — обади се Бойко, посочвайки очевидното.
Сото бръкна в чантата си на пода и извади таблета си. Бош погледна Бойко и попита:
— Помниш ли да е споменавала Калексико?
— Не, не помня — отвърна Бойко.
— Ами семейство? Може би е имала близки там?
— Не, родена е тук. Тя ми го каза. Имала роднини в Мексико.
— Помниш ли къде в Мексико?
— Не, не помня.
— Хари — прекъсна ги Сото. — Виж.
Подаде му таблета и той погледна екрана. Сото беше въвела адреса в Гугъл Стрийт Вю. Бош гледаше снимка на мястото, на което данъчните бяха изпратили формуляра в началото на 1994 г. — голяма сграда в испански мисионерски стил, подобна на училище. По-внимателното вглеждане в табелата до застланата с плочки пътека обаче говореше друго.
Сестри на Светото обещание
Основан през 1909 г.
Епархия Сан Диего
Фактите се наредиха. Обирът на ЕЗБанк и пожарът в Бони Брай се бяха случили през октомври 1993 г. След половин година, когато бе попълнила данъчната си декларация, Ана Асеведо вече бе живеела в манастир в град на калифорнийско-мексиканската граница.
Ставаше очевидно защо е отишла там. Изкупление, избавление и убежище — първите неща, които му идваха наум.
34
Вече бяха набрали твърде много инерция, за да спират. Същата вечер изминаха триста и двайсет километра, след като напълниха резервоара и си взеха храна за из път. Пътят им минаваше покрай Борего Спрингс и продължи покрай Салтън Сий. Районът бе пустинен, с очертанията на Чоколет Маунтън далеч на изток.
— Бил ли си някога по тези места? — попита Сото.
— Преди много време — отвърна Бош.
— По работа върху случай ли?
Бош точно си мислеше за посещението си тук, когато тя зададе въпроса си.
— Нещо такова — отвърна той. — Търсех партньора си.
— Партньорът ти? Какво се е случило?
— Дълга история. Сигурно достатъчна за цяла книга. Той излезе от резервата и… ами, така и не се върна.
— Искаш да кажеш, че е изчезнал ли?
— Не. Убиха го.
Бош я погледна.
— Знаела си за мен, преди да ни зачислят един към друг, нали?
— Не — отвърна тя. — Просто ми казаха, че ще работя с теб.
— Е, да знаеш, че изгубих двама партньори. Единият беше прострелян, но оцеля. После имах друг, който се самоуби, но това стана много след като бяхме престанали да сме партньори.
В продължение на няколко километра в колата цареше мълчание. Накрая Сото предпочете да забие поглед в таблета, отколкото да се наслаждава на розовите оттенъци на пустинята.
— Странно място е тук — рече Бош след известно време. — Тези градчета от двете страни на границата. Калексико от нашата страна, Мексикали от тяхната. Трудно е да разбереш какво става. Помня, когато дойдох за пръв път — беше преди случая с партньора ми. Обадих се в управлението, както е по правилата, но не получих никаква помощ от местните. А после пресякох границата и попаднах на един тип… следовател… който сякаш беше единственият, който не беше корумпиран и искаше да направи нещо… нещо от двете страни на границата.
Сото мълчеше и Бош реши, че сигурно още пресмята всички негови партньори, които не са между живите.
— Както и да е, странно място — каза той. — Да се пазиш.
— Разбрано — каза тя след малко. — Ще се обадим ли на местните?
Бош поклати глава.
— Не виждам защо е нужно.
— Нищо против — рече тя.
— Какво откри с това чудо?
— Не много. Тук не хващам никакъв сигнал, нито безжичен интернет, нито клетъчен. Но когато още бяхме близо до града, започнах да търся информация за Сестрите на Светото обещание и свалих някои неща. Имат манастири в Калифорния, Аризона и Тексас. Пет на границата и още два в Мексико. В Оаксака и Гуереро.
— И какво? Катехизис и тъй нататък? Кръщаване?
— Има ги всички тези неща, но в малко по-строг вариант. Дават обети. Всички. Бедност, целомъдрие, послушание и всичко останало. Светото обещание е вечен живот на небето в замяна на цялото страдание и жертви на земята. Ходят на мисии, носят Словото Божие в някои доста гадни места. Имам предвид картелните райони, маковите плантации в района Монтана в Гуереро. Някои от тях не се връщат, Хари. Всеки манастир има мемориална стена, на която са изписани онези, които са изгубили. Като нашите мемориали в участъците.