На Бош лесно му идваха подобни цинични мисли. Не беше вчерашен. Забеляза обаче как очите на Сото блеснаха, когато видя Зеяс. Той беше истински герой в испаноезичната общност. Човек, който проправя пътя.
След Зеяс и шефа вървеше човек, когото Бош също позна — Конър Спивак, главен политически стратег на бившия кмет. Явно беше скочил във файтона на Зеяс в не толкова тайния план за спечелване на губернаторския пост на следващите избори.
Десимоне пристъпи до шефа и зашепна в ухото му. Малинс кимна веднъж и отиде при Бош. Двамата се познаваха от десетилетия. Горе-долу на една възраст и с подобни траектории през управлението — патрул, детективи в участъка в Холивуд, Убийства и обири. Но докато Бош беше уседнал трайно в УО, Малинс имаше по-големи амбиции от разкриване на убийства. Насочи се към администрацията и бързо се изкачи по стълбицата на командния щаб, като накрая беше назначен на върховното място от Полицейската комисия. Първият му петгодишен мандат изтичаше и скоро щеше да кандидатства за втори. Смяташе се, че мястото му е осигурено предварително.
— Хари Бош — сърдечно рече той. — Чух, че си имал проблем с идеята за пресконференция.
Бош кимна малко смутено. Мястото беше тясно и другите можеха да ги чуят. Въпреки това не отстъпи от опасенията си, че трябва да обсъжда случая пред медиите.
— Единствената следа, с която разполагахме, куршумът, не върши работа, шефе — каза той. — Не знам какво има за казване.
Малинс кимна, но не се съгласи с преценката му.
— Има много за казване. Трябва да уверим хората в този град, че Орландо Мерсед няма да бъде забравен. Че още издирваме извършителя и че ще го намерим. Това послание е по-важно от всичко друго, дори от онова парче олово.
Бош предпочете да премълчи и да не споделя мислите си, така че каза само:
— Щом казваш.
Шефът кимна.
— Да. Или всеки е от значение, или никой. Нали ти самият ми го каза веднъж?
Бош кимна.
— Това ми харесва! — обади се Зеяс. — Или всеки е от значение, или никой. Бива си го.
Бош не успя да скрие ужасения си поглед. От устата на Зеяс думите прозвучаха като предизборен девиз.
Шефът погледна Сото, която стоеше на обичайните две стъпки зад Хари, пресегна се покрай него и й подаде ръка.
— Детектив Сото, как се отнасят с вас в Убийства и обири?
Сото стисна ръката му.
— Чудесно, сър. Уча се от най-добрите.
И кимна към Бош. Шефът се усмихна. Сото му беше подсказала уводните думи.
— От Хари ли? Той наистина е най-добрият, Сото. Научи всичко възможно от него, докато още е тук.
— Да, сър — с готовност отвърна Сото. — Уча се всеки ден.
И се усмихна. Шефът също се усмихна. Всички бяха щастливи. И Бош осъзна, че именно шефът е решил Сото да му бъде партньор. Краудър просто бе изпълнявал заповеди.
— Добре — каза Десимоне. — Да вървим. Семейство Мерсед вече са в залата, на първия ред. Началник Малинс ще вземе думата пръв и ще ги представи. После господин кметът ще каже няколко думи, след което детектив Бош ще разгледа…
— Предлагам да го направи детектив Сото — каза шефът. — Тя знае всичко по случая, което знае и детектив Бош, нали така? Да, нека го направим по този начин. Нали нямаш нищо против, Хари?
И погледна Бош.
— Нямам нищо против — каза Хари. — Шоуто си е твое.
Тръгнаха по коридора. Един от подчинените на Десимоне стоеше пред отворената врата на залата. Влезе вътре, за да даде знак на всички да се приготвят. Включиха се прожектори, камери и диктофони.
Сото се приближи до Бош и прошепна:
— Хари, никога не съм правила подобно нещо. Какво да кажа?
— Чу Десимоне. Бъди кратка, кажи, че преразглеждаме случая и че не бихме отказали помощ от обществеността. Всеки, който помни или знае нещо по случая, да се обади в полицията или направо да се свърже с Неприключени следствия. Не споменавай пушката. По-добре е засега да пропуснем тази подробност.
— Добре.
— И не забравяй — бъди кратка. Политиците ще говорят надълго и нашироко. Не бъди като тях.
— Ясно.
Влязоха в залата. Пред подиума бяха наредени три реда маси за репортерите. Зад масите имаше друг подиум, от който камерите можеха да снимат над главите на журналистите. Бош и Сото се качиха след шефа и бившия кмет на подиума и застанаха в задната му част. Бош погледна към първия ред, пред репортерите. Там седяха четирима души, три жени и един мъж, но Бош не знаеше как точно са свързани с Орландо Мерсед. Работеше по случая отскоро и още не се бе срещал с хора от семейството. Това беше поредното нещо, което го тормозеше в цялата постановка.