— Супер — каза тя някак уморено.
— Добре ли си, Люси?
Изглеждаше изтощена и разсеяна, сякаш дългите часове работа през последната седмица и половина най-сетне си бяха казали своето.
— Да, добре съм. Просто имам нужда от кафе.
— Отивам до „Старбъкс“, за да подкупя съдията. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, всичко е наред. Само ще си оставя нещата и ще сляза долу.
— До машината? Сигурна ли си?
— Да, ти върви. Уреди разрешението.
— Добре, скоро се връщам.
Бош носеше лате и чисто кафе в картонен поднос, който закрепваше чашите на място и не позволяваше да се разлеят в пълния асансьор на съда. Не беше сигурен какво кафе пие съдията. Освен това беше взел и резен бананов кейк и боровинков мъфин. Нека тя да избира.
Съдия Бартлет беше в Департамент 111 — съдът се придържаше към старата традиция да нарича съдебните зали департаменти. Помещението бе празно с изключение на секретарката, която седеше от дясната страна на съдебната маса. Беше навела глава, погълната от работа върху сутрешния график, и не забеляза приближаващия Бош.
— Мем? — каза той.
Тя едва не подскочи.
— Извинявай — побърза да каже Бош. — Не исках да те стряскам. Питам се дали не мога да отскоча за секунда при съдията. Донесох й кафе или лате.
— Ъ-ъ-ъ, тя пие чай и си го приготвя сама — каза Мем.
— О!
— Но аз не бих отказала едно лате.
— Разбира се.
Бош извади чашата, сложи я на бюрото й и попита:
— А какво ще предпочете, мъфин или бананов кейк?
— Тя е на диета — каза Мем.
Бош безмълвно остави торбичката на бюрото.
— Ще я питам дали може да ви приеме.
— Благодаря — каза Бош.
Служителят, натоварен с изпълняването на заповедта, се казваше Маршъл Флауърс. Работата му беше да се свърже с оператора на телефона и да започне засичането. Управлението плащаше за тази услуга и техническият отдел имаше определен бюджет. Затова засичането ставаше на интервали, обикновено два пъти за един час, докато не се определи дали телефонът се движи и се налага да бъде следен по-често.
Флауърс каза на Бош, че резултатите ще започнат да се появяват след около два часа и че той трябва да се върне в отдела си и да чака. Координатите на телефона щяха да му бъдат изпратени по имейла с връзка към Гугъл Мапс. Бош даде на Флауърс имейла на Сото, тъй като тя се оправяше с Гугъл по-добре от него. Освен това смяташе да поеме ролята на шофьор, когато започнат да проследяват телефона.
Върна се в отдела и завари Сото на бюрото й. Тя му каза, че Краудър иска да ги види веднага щом се върне. Когато влязоха в кабинета, лейтенант Самюълс ги чакаше заедно с капитана.
— Добре, слушаме ви — каза Самюълс. — През последните два дни обиколихте целия щат. С какво можете да се похвалите от тези обиколки?
Самюълс беше кучето на Краудър и явно го бяха отвързали от каиша. Фактът, че той откри срещата, ясно показваше, че Краудър е прехвърлил надзора над екипа Бош/Сото на кучето си, защото му е писнало да чака резултати.
На път към кабинета Бош и Сото си бяха разделили отговорността за доклада. Сото щеше да поеме Бони Брай, а Бош щеше да говори за Мерсед.
Капитан Краудър каза, че иска да започнат с Бони Брай — в края на краищата случаят беше по-големият от двата.
— Аз ще говоря — каза Сото. — Смятаме, че вчера идентифицирахме лице, което е било съучастник в обира на ЕЗБанк, извършен почти по време на избухването на пожара. Както знаете от предишния ни доклад, работим по хипотезата, че пожарът е бил предизвикан от обирджиите за отвличане на вниманието. Сега трябва само да я намерим.
— Това ли сте правили вчера? — попита Самюълс. — Търсили сте я чак в ада и обратно?
— Само през част от деня, лейтенант. Установихме, че тя е извън страната, и я чакаме да се върне.
Самюълс и Краудър не отговориха и Бош побърза да се намеси.
— Освен ако не искате да разрешите командировка до Акапулко, капитане. Мислим, че тя се намира някъде в щата Гуереро. В планините. Можем да отлетим до Акапулко и да наемем водач и джип.
По изражението на капитана си личеше, че не проявява интерес към командироване на екип детективи в Акапулко дори ако крайната им цел е коварният планински район на Гуереро. Само от мисълта, че ще трябва да отрази разходите в отчета, който ще бъде прегледан на десетия етаж, на челото му изби пот.
— Скоро ли трябва да се върне? — попита Самюълс.
— След две седмици — каза Сото.
— В такъв случай мисля, че можем да почакаме — каза Краудър. — Междувременно си имате предостатъчно работа. Всъщност да се прехвърлим върху случая Мерсед. Докъде стигнахме?