Бош взе думата нататък.
— Днес започнахме работа в една посока — каза той. — Една жена се е обадила неведнъж анонимно, или поне така си мисли, и е оставила коментар към материала във вчерашния брой на „La Opinion“. Преди час получихме разрешение за засичане на телефона и се надяваме да я открием днес и да говорим с нея лице в лице.
— Какво знае тя според вас? — попита Краудър.
— Ами тя си мисли, че бившият кмет знае кой стои зад стрелбата и че нещата се потулват — каза Бош.
— За Армандо Зеяс ли става дума? — попита Краудър. — Тази жена ми се струва не наред. Само не ми казвайте, че ще тръгнете да гоните побъркани.
— Тя е категорична — каза Бош. — Твърди много неща, заради които заслужава да я открием и да разговаряме с нея. Може би е несигурна догадка, но понякога несигурните догадки се отплащат.
— Може би? — повтори Самюълс. — Нима ни казваш, че след повече от седмица работа по случая разполагате единствено с несигурна догадка? Някаква луда, която вероятно просто си измисля, за да се опита да прибере парите от наградата? Кого си мислиш, че поднасяш, Бош?
— Имаме други следи и приближаваме до заподозрения — спокойно отвърна Бош. — Но разследването изисква да идентифицираме тази жена и да разговаряме с нея. Точно това правим…
— Пилеете ресурси, това правите — прекъсна го Самюълс. — Кой е този заподозрян, за когото едва сега споменаваш?
— Уилман. Човекът, притежавал оръжието на убийството — каза Бош. — Пише го в докладите.
— В доклада ти се посочва, че е мъртъв — каза Самюълс.
— Да, но въпреки това смятаме, че той е стрелецът — отвърна Бош.
— И защо е стрелял? По чия поръчка?
— Работим по въпроса — каза Бош. — Другите огнестрелни оръжия, които открихме в къщата му, се оказаха свързани с други убийства в Сан Диего и Лас Вегас. Изглежда, че въпросният тип е бил наемен убиец.
— И кой го е наел да стреля на Мариачи Плаза? — попита Краудър.
— Точно по този въпрос работим — каза Бош. — Опитваме се да изчистим някои неясноти и анонимната жена е една от тях.
Самюълс не беше умилостивен. Поклати глава с отвращение.
— Имате срок до края на смяната в петък — каза той. — Или ще ми покажете нещо, или ще дам случая на екип, който постига резултати.
— Хубаво — сви рамене Бош. — Ти решаваш.
— Точно така, аз решавам — каза Самюълс. — Свободни сте.
Бош и Сото мълчаливо се върнаха в клетката си. Бош осъзна, че е стиснал зъби толкова силно, че челюстта започва да го боли. Опита се да се отпусне, но не успя. Искаше да се обърне, да се върне в кабинета на капитана и да изхвърли Самюълс през стъклото до вратата. Този тип не беше детектив. Никога не беше разследвал случаи. Беше администратор, който смяташе, че най-добрият начин да мотивира хората е да омаловажава усилията им и да демонстрира нулева търпимост при трудните случаи. Беше точно от онези бюрократи, които изобщо нямаше да липсват на Бош, след като напусне работа.
Бош седна, сложи ръце на бюрото и забарабани по плота с надеждата, че това някак ще разсее натрупалата се в него лоша енергия.
— Мислех, че засега не искаш да им казваш за оръжията — каза Сото зад гърба му.
— Трябваше да им дам нещо — отвърна Бош, без да се обръща към нея. — Само за да се махнем оттам.
Погледна към кабинета на капитана. Самюълс още беше вътре и говореше на Краудър, като размахваше ръце.
— Хари! — каза Сото. — Получихме първия сигнал от техническия отдел.
Бош се завъртя и избута стола си до бюрото й. Сото беше щракнала върху връзката в имейла от Маршъл Флауърс. Отвори се страница на Гугъл Мапс и Бош видя, че адресът е на Мълхоланд Драйв между булевард Лоръл Каниън и прохода Кауенга.
— Мини на Стрийт Вю.
Сото щракна с безжичната мишка на съответната връзка и след малко на екрана се появи снимка на адреса откъм улицата. Виждаше се улица с мантинела, отвъд която се разкриваше широкоъгълен изглед към огромния град долу.
— Тук няма нищо — каза Сото.
Канеше се да завърти образа с мишката, когато Бош сложи ръка върху нейната.
— Чакай. Това е къщата на Брусард.
— Какво? Няма никаква къща. Откъде знаеш?
— Бил съм там. Минах покрай адреса. Това е къщата му. Продължаваш по алея от Мълхоланд. Къщата е по-надолу по склона и не се вижда от улицата.
— Ох, Господи! Това означава, че телефонът е в къщата. Анонимните обаждания са от… жена му! Опитвала се е да го издаде от самото начало.